Читать «Родена в лед» онлайн

Нора Робъртс

Родена в лед

ПРОЛОГ

Дошлият откъм Атлантическия океан силен вятър фучеше гневно и връхлиташе върху полята на Западна Ирландия. Капките дъжд падаха но земята твърди и тежки като куршуми и пронизваха човек до костите. Цветята, цъфтели от пролетта до есента, бяха почернели от убийствения мраз.

Събрали се край огъня в къщурките или в кръчмите, хората разговаряха за фермите си, за покрива над главата си, за емигриралите в Германия или Щатите близки: без значение дали са отпътували предишния ден или преди едно поколение. Ирландия губеше населението си така както почти бе загубила езика си.

От време на време говореха и за Проблема — войната на север. Но Белфаст бе далеч от селцето Килмихил и по разстояние, и по чувства. Хората се вълнуваха повече за реколтата, добитъка, женитбите и бденията, които неминуемо предстояха през зимата.

На няколко километра от селцето, в топлата кухня, ухаеща на домашни сладки, Бриана Конканън погледна през прозореца към ледения дъжд, който се сипеше в градината й.

— Май ще унищожи кандилката и попадииното цвете.

Болеше я за цветята, които щяха да измръзнат, макар че извади луковиците на някои и ги прибра в претъпканата барачка отзад. Но бурята връхлетя така внезапно.

— Ще засадиш нови на пролет — Маги наблюдаваше сестра си. Бри се тревожеше за цветята си като майка за децата. Маги въздъхна и погали издутия си корем. Продължаваше да се диви, че тя, а не мечтаещата за семейно огнище сестра, е омъжената и очаква дете — Знаеш, че ще го сториш с огромно удоволствие.

— Права си. Явно, че ми е нужна оранжерия. Погледнах някои каталози. Мога да я направя — ако внимава, вероятно до пролетта ще може и финансово да си го позволи. Замечтана за растенията, които щяха да разцъфнат в новия си стъклен дом, тя извади от фурната поредната тава кифлички с червени боровинки. Маги й донесе боровинките чак от Дъблин. — Тези ще вземеш вкъщи.

— С удоволствие — сестра й се засмя и грабна една. Започна да я подхвърля в ръце, за да изстине по-бързо. — Но след като се наям до насита тук. Кълна ти се, Роуган направо ми брои хапките.

— Иска ти и бебето да сте добре.

— Това е така. Обаче мисля, че той непрекъснато се пита колко от мен всъщност е бебето и колко съм надебеляла.

Бриана хвърли поглед към сестра си. Тя се бе закръглила и някак омекнала, с някакво особено задоволство и розови бузи навлизаше в последните месеци на бременността си. Нямаше нищо общо с предишното кълбо от енергия и нерви.

„Щастлива е — помисли си, — и влюбена. И знае, че любовта й е споделена.“

— Наистина си натрупала няколко излишни килограма, Маргарет Мери — отбеляза тя и погледна в очите сестра си, ала вместо раздразнение, в тях блестяха шеговити пламъчета.

— Състезавам се с една крава на Мърфи и засега печеля — изяде кифличката и спокойно посегна към следващата. — Само след няколко седмици няма да мога да държа тръбата и да духам стъклото, защото коремът ще ми пречи да виждам. Ще трябва да се върна към работата с открит огън.

— Не е ли по-добре да оставиш скулптурите си за известно време? Нали Роуган те увери, че има достатъчно за всичките си галерии.