Читать «Родена в лед» онлайн - страница 6

Дете! Със сълзи на очи Бриана покри устата си с ръка. Сестра? Брат? Боже милостиви! Някъде на света съществуваше мъж или жена свързана кръвно с нея. Трябва да са почти връстници. Може да си приличат, да са наследили тена на кожата или цвета на косите.

Какво да направи? Какво бе направил баща и преди толкова години. Беше ли се опитал да открие жената и детето си? Или се бе опитал да забрави?

Бриана внимателно сгъна писмата. Затвори очи и остана приседнала в сумрачния таван. Баща й не беше я забравил и беше запазил писмата й. Винаги бе обичал своята Аманда.

Имаше нужда да премисли нещата, преди да сподели с Маги. Младата жена разсъждаваше най-добре, когато вършеше нещо. Нямаше сили да продължи да разчиства тавана, но имаше достатъчно друга работа. Захвана се да чисти подовете, да лъска мебелите, да готви. Заниманието с домакинството, удоволствието, когато въздухът се освежи, значително подобри настроението й. Прибави торфени брикети в камините, запари чай и се зае да нахвърля скица на бъдещата оранжерия.

Решението само щеше да дойде след време, убеждаваше се тя. След повече от двадесет и пет години още няколко дни на размисъл нямаше да навредят. Но си даде сметка, че е склонна малко да отложи нещата от страх пред неминуемия гневен изблик на сестра й. Бриана никога не бе твърдяла, че е смела жена.

Съчини любезно делово писмо до компанията „Трикуортър“ в Уелс и го остави настрана, за да го изпрати на другия ден.

На следващата сутрин я чакаше цял списък от задачи. Докато запали огъня в камината за през нощта, усети умора и се зарадва, че Маги очевидно е била прекалено заета, за да намине. Още един-два дни, реши Бриана, и ще покаже писмата на сестра си.

Но тази вечер щеше да се отпусне, да не мисли за нищо. Имаше нужда да се поглези. Гърбът я наболяваше от усиленото търкане на подовете. Може би топла вана със солите — подарък от Маги от Париж, чаша чай и хубава книга щяха да й се отразят добре. Ще използва голямата вана горе и ще се чувства като гостенка. Вместо да легне в тясното си легло в пристроеното до кухнята апартаментче, щеше да прекара нощта в стаята, която смяташе за най-хубава.

— Ще си поживеем царски тази вечер, Кон — обясни тя на кучето, докато обилно ръсеше соли във ваната. — Вечеря в леглото, книга от предстоящия ни гост писателя. Не забравяй, че е много важен янки — добави тя, когато Кон удари с опашка по пода.

Съблече се и се потопи в горещата, ароматизирана вода. Въздъхна дълбоко. Може би любовен роман ще е по-подходящ за момента, мина й през ума, вместо изпълнен с напрежение трилър, какъвто предполагаше, че е романът „Завещания хематит“. Настани се по-удобно във ваната и все пак предпочете да се потопи в историята за жената, преследвана от миналото си и заплашвана от настоящето.