Читать «Край и начало» онлайн - страница 120

— Торп да се откаже от изключителните права? — Лив се отдръпна и си заповяда да не трепери. — Не го познавате много добре.

— А ти — притегли я за последен път към себе си той — си помисли къде искаш да прекараш медения месец. Аз предпочитам Париж.

— Вече ме предупреди, че си романтик. — После той се извърна, готов да прекоси улицата. — Торп! — Лив не успя да възпре вика си. Когато се обърна, тя преглътна молбата и му се усмихна. — Ако се оставиш да те убият, сделката отпада.

Торп се усмихна насреща й.

— Довечера ще си поръчаме пица. Ще се върна.

Изчезна бързо, погълнат от сградата. Очакването започна.

Торп имаше доста ясна представа какво трябва да направи. Докато се изкачваше с асансьора, придружен от въоръжена охрана, въпросите вече се оформяха в главата му. Номерът е да усмири Мъроу, да го задържи спокоен. Да говори. Да го накара да говори. Бе напълно решен да се измъкне невредим. Ливан го беше научил на някои неща.

Качвал се бе с този асансьор и преди — безброй пъти. Това просто е част от работата. Та не беше ли взел Алекс Хей ли интервю от лидера на американските неонацисти, Рокуел, докато онзи си играеше с оръжието? И стана страхотно интервю. Репортерите невинаги могат да си избират само разумни и уравновесени събеседници.

Вратите на асансьора се отвориха и той тръгна по коридора. От тръпките по тила разбра, че тук има и други въоръжени лица. Отхвърли тази мисъл и почука на вратата на кабинета на Уайът.

— Т. С.?

Чу възбудения от напрежение глас на Мъроу.

— Да. Сам съм.

— Влез бавно. Много добре виждам вратата.

Торп постъпи както му бе наредено. Мъроу стоеше на прага на прохода към вътрешния кабинет на Уайът, опрял пистолет в главата на сенатора.

— Т. С.! — Червендалестото му лице сега беше посивяло. — Сигурно си полудял.

— Как сте, сенаторе?

— Добре е — рязко отвърна Мъроу, докато очите му се стрелкаха към вратата зад Торп. — Затвори вратата и се махни оттам. — След като Торп се подчини, той с нервно кимване на глава му даде знак да се приближи по-напред. Забеляза касетофона. — Остави го долу и си съблечи сакото.

Нямам оръжие, Ед — шеговито подхвърли Торп и внимателно свали сакото. — Само касетофона. Сключихме сделка. — Усмихна се извинително към Уайът. — Ще трябва да ни извините, сенаторе. С Ед имаме уговорено интервю насаме.

— Да. — Мъроу за момент се вгледа в Торп, после охлаби захвата на Уайът. — Да, можете да вървите.

— Т. С…

— Казах, че можете да вървите. — Гласът му се повиши, а пистолетът се стрелна нагоре. — Този път е дошъл заради мен.

— Съжалявам, сенаторе. — Торп говореше със спокоен и уверен тон. Върховете на пръстите му изтръпнаха, докато наблюдаваше как ръката с оръжието трепери нервно. — Двамата с Ед трябва да обсъдим доста неща. По-късно ще уредим другото.

Уайът кимна и понечи да се обърне.

— Не — спря го с една-единствена дума Мъроу. Облиза устни с език, после прокара по тях опакото на ръката си.

— Заднишком, чак до вратата.

Торп изчака, докато Уайът следваше инструкциите на Мъроу. В стаята се усещаше страх — просто го чувстваше със сетивата си. Усещането не изчезна дори когато вратата се затвори след Уайът. Мъроу за момент продължи да стои, загледан в нея.