Читать «Край и начало» онлайн - страница 121

Торп не искаше да му позволи да започне да обмисля нещата твърде внимателно.

— Добре — заговори той и седна. — Да започваме. — Включи касетофона.

Отвън Лив не откъсваше очи от сградата. Всичко друго, освен умът й, беше изпаднало във вцепенение. Не усещаше ръцете, нито краката си. Знаеше, че около нея има движение — в колата за свръзка, в сектора за пресата. Нещата започваха да се раздвижват. Умът й беше съсредоточен само върху едно нещо — Торп.

Торп задаваше кратки въпроси. Искаше колкото е възможно по-малко емоции.

— Ед, може би ще е по-удобно и за двама ни, ако… — Направи жест с дланта надолу, за да обозначи пистолета. Мъроу сведе поглед, после премести пистолета, така че вече да не сочи в гърдите на Торп. — Благодаря. Очевидно си избрал кабинета на Уайът, защото си работил тук — продължи нататък. — Смяташ ли, че сенаторът е постъпил несправедливо, като те е освободил?

— Той е напълно чист, както знаеш — отвърна Мъроу.

— Не можеш да го шантажираш. Дяволски ми трябваха парите. Затънал съм, Т. С., адски дълбоко. Мислех да се възползвам от някой фонд, но не разполагах с достатъчно време. Сенаторът разбра за залаганията ми, за хората, с които имам връзки. Изобщо не са по вкуса му. — Изсмя се с къс, нервен смях и пак раздвижи пистолета. Сега той отново бе насочен към Торп, но Мъроу изобщо не обърна внимание. — Реших, че бих могъл да получа нещо, ако го задържа като заложник, но никога няма да ме пуснат да се измъкна, нали? — Погледът, който отправи към Торп, беше отнесен и обречен. — Ще бъда мъртвец, преди още да успея да пипна паричките.

Торп смени насоката на въпросите. Мъж, който няма какво да губи, е най-опасен.

— С колко си затънал?

— Седемдесет и пет хиляди. — Телефонът иззвъня и Мъроу подскочи. Пистолетът сочеше право в главата на Торп.

— Петнайсет минути, Ед — спокойно му напомни Торп.

— Уговорихме се да ме проверяват на всеки петнайсет минути, нали така?

Някой бутна чаша кафе в ръката на Лив. Тя изобщо не отпи. Неочаквано гласът на Торп прозвуча, тих и спокоен зад нея, от апаратите в колата. Трепна и изтърва чашата. Топлото кафе се разплиска по глезените й. Не можеш да стоиш тук, без да правиш нищо, каза си тя, докато се съвземаше. Върши си работата! Обърна се и тръгна към екипа си, за да осъществи поредното директно включване.

Трийсетте минути се разтеглиха в шейсет. В кабинета беше задушно. Торп разбираше, че сега вече само проточва интервюто. Всичко беше казано. Но инстинктът му подсказваше, че Мъроу още не е готов. Седеше отпуснат на стола, със замъглен поглед. Над горната му устна бяха избили ситни капчици пот, а на лявата му буза от време на време потрепваше някакво мускулче. Пистолетът оставаше все така в ръката му.

— Не си женен, нали, Т. С.?

— Не. — Торп внимателно извади цигара и му предложи.

Мъроу поклати глава.

— Имаш ли си някоя жена?

— Аха. — Торп запали цигарата и си помисли за Лив. Спокойни ръце, спокоен глас. — Да, имам си.