Читать «Край и начало» онлайн - страница 122

— И аз имах жена, също и деца. — Мъглата в очите му се превърна в сълзи. — Миналата седмица си събра багажа и замина. Каза, че десет години са достатъчно дълго време, за да чака да удържа на обещанията си. Заклех й се, че никога повече няма да залагам. — Сълзите се търкулнаха и се смесиха с потта. Той не посегна да ги изтрие. — Винаги се заклевам, че никога повече няма да залагам. Но трябваше да се разплатя. Знаеш какво правят с теб, ако не се разплатиш. — Целият потрепери.

— Има хора, които могат да ти помогнат, Ед. Защо не излезем навън. Познавам някои хора.

— Помощ? — Мъроу изрече думата с въздишка. Торп никак не хареса тона му. — Няма вече помощ за мен, Т. С., аз преминах границата. — Отново вдигна пистолета и Торп усети как сърцето му спира да бие. — Погрижи се изхлипа Мъроу — да получа ефирно време. — И преди Торп да успее да помръдне, той обърна пистолета към себе си.

Един изстрел. Само един. Лив усети как краката й се огъват, видя как гранитната фасада се стопява. Някой я хвана за рамото, докато се олюляваше.

— Ела, Лив. По-добре да седнеш. — Чу гласа на Боб до ухото си и усети ръката му върху рамото си.

— Не! — отблъсна го тя. Няма да припада. Няма да се предаде. Започна отново яростно да си пробива път през множеството. Ще стои отпред, когато той излезе през вратата. Когато излезе, тя ще е там, за да го посрещне.

Не позволявай да пострада! О, Господи, не позволявай да… Страхът се надигаше в гърлото й. Без истерии, предупреди се мислено, докато изблъскваше някакъв репортер и двама оператори от пътя си. Скоро той ще прекоси енергично улицата. Ще имаме цял един живот, за да започнем заедно. От днес. Рискове? Ще поемаме стотици рискове. Заедно, да те вземат мътните, Торп! Заедно. Продължи да разчиства пътя си.

И тогава го видя. Жив, невредим, устремен насреща й. Тя вече тичаше покрай загражденията, далече от тълпата.

— О, мътните да те вземат, Торп! Върви по дяволите! — Притисна се разплакана в него. Колкото по-силно трепереше, колкото повече го проклинаше, толкова по-плътно я притискаше той. Внезапно се разсмя. Днес, в края на краищата, е хубав ден. Лив го улови за косата и издърпа главата му назад, за да вижда лицето му. — Мръсник, пак печелиш битката в ефир, нали? О, Торп! — Притисна устни в неговите и го прегърна по-здраво. Никой от двамата не обърна внимание на камерите, които бръмчаха и щракаха около тях.

Отдръпна я от себе си и тя видя, че усмивката отново е на лицето му, макар да се забелязваха и следи от ужаса на току-що преживяното.

— Обичаш ли ме?

— Да, да те вземат дяволите, да!

Когато се опита отново да го привлече към себе си, той я задържа и изви едната си вежда.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— В мига, в който получим разрешително. Няма да губим нито минутка.

Устните му леко докоснаха нейните, после двамата преплетоха ръце.

— Между другото, Кармайкъл — подхвърли той, докато се отдалечаваха от сградата, — дължиш ми двеста долара.

Информация за текста

Nora Roberts

Endings and Beginnings, 1984

Сканиране: ???