Читать «Край и начало» онлайн - страница 118

— Лив! — Отметна косата от лицето й. — Ти би направила същото. Това е част от работата.

— Животът ти не струва, колкото една награда „Пулицър“.

Торп изви едната си вежда.

— Някои биха могли да го оспорят.

— По дяволите, Торп! — Трябва да мисли бързо. Трябва да говори логично, иначе изобщо няма да я изслуша. — Вероятно е само номер. Може да пусне двамата помощници, но с теб и Уайът ще разполага с двама важни заложници. Сигурно си дава сметка, че телевизията ще преговаря за освобождаването ти. Той точно това иска.

— Може би да, може би не. — После я целуна, за да я накара да замълчи, а и защото изпитваше нужда да го направи.

— О, моля те, не отивай! — Притисна се в него, разбрала, че е загубила, и неспособна да се примири с това. — Обичам те! — Той бавно посегна към раменете й и я издърпа назад, за да може да вижда лицето й. Беше мокро от сълзи и помръкнало от отчаяние. — Обичам те — повтори Лив. — Вече е утре, Торп. Остани с мен!

— Господи! — Опря чело в нейното и се остави на чувството да го завладее. После отново я притегли към себе си, болезнено силно. — Избираш най-невероятния момент, Кармайкъл. — Когато отново я целуна, усети как устните й треперят под неговите. — По-късно ще говорим за това. Хубавичко ще си поговорим за това. — Отдръпна я и й се усмихна. — По-добре върви да предадеш последното развитие на събитията, защото някой ще ти грабне златния шанс.

— Защо не искаш да ме послушаш? — Вече беше не само отчаяна, но и ядосана. Дори любовта й не го бе разколебала. — Не можеш да отидеш там. Нуждая се от теб! — Не я интересува, ако думите й не са справедливи, стига да го възпрат да не прекоси улицата.

— Аз също се нуждая от теб, Лив. Но това не ми пречи да продължавам да си върша работата, както и ти твоята.

Яростно се вкопчи в тялото му.

— Ще се омъжа за теб.

Торп отново се усмихна и я целуна по носа.

— Знаех го още преди месеци. Ти просто си малко бавничка. — Вдигна поглед и забеляза камерата, насочена към тях. — А сега го разбраха и няколкостотин хиляди зрители.

— Не ми пука! — Стремежът й към дискретност изведнъж й се стори абсурден. — Не можеш да искаш от мен да се изправя пред възможността да те загубя, Торп. — Сграбчи реверите на сакото му с овлажнели от страх ръце. — Дявол да те вземе, не мога да го понеса! Не мога да понеса отново всичко това! Не искам!

Ръцете му я уловиха по-здраво, а очите му се вгледаха настойчиво в нея.

— Чуй ме! Обичам те повече от всичко. Не го забравяй! Всеки ден живеем с риска. Ако не е така, все едно, че вече сме мъртви. Да бъдеш жив е страдание, Лив.

Пребледняла и успокоена, тя го погледна право в лицето.

— Никога няма да ти простя, ако го направиш. Изобщо не исках да се влюбвам в теб. Сега, след като е факт, ти искаш от мен да стоя отстрани и да чакам да те загубя. Няма да ти го простя!

Устоя на погледа й. Видя болката и паниката. Не искаше да я наранява. Би направил всичко, което е по силите му, за да премахне този израз от очите й.