Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 46

— Здравей, велики вожде! — каза Кук.

— Здравей, велики вожде! — каза Кагура. — Виж какъв подарък съм ти приготвил.

Осемнадесет носачи поставиха пред Кук девет коша, напълнени догоре с риба.

— Да вървим, Кагура — каза Кук. — Искам да те нагостя в моя плаващ дом. Там ще ти дам толкова неща, че ще станеш най-богатият човек в цялата страна.

Кук беше уверен, че Кагура ще се откаже да иде с него на кораба. Невъзможно беше той да не разбира, че англичаните могат да направят там с него всичко, каквото поискат! И когато, без да каже нито дума, Кагура седна в лодката, Кук беше потресен дълбоко от необикновената му храброст.

— Кагура, ще те убият! — извика един от приближените на вожда след отдалечаващата се лодка.

— Кагура не се бои от нищо — последва спокоен отговор.

В капитанската каюта имаше бутилки вино и печено свинско. Кагура ядеше, пиеше и се учудваше вежливо на всичко. Кук помоли Омай да им превежда и започна да разпитва Кагура как са били избити моряците на капитан Фърно.

Кагура разказваше охотно и просто. Виждаше се, че той нищо не скрива.

Както се оказа, отрядът, изпратен за плодове и зеленчуци, спрял да си почине в Залива на растенията. Моряците запалили огън и се заловили да пекат риба. Кагура видял дима от огъня, приближил се заедно със свитата си и поздравил. Ала моряците не го разбрали, не отговорили нищо и продължавали да ядат, без да обръщат никакво внимание на новозеландците. Един от воините на Кагура бил много гладен и отнел недоядената риба от ръката на някакъв моряк. Морякът ударил крадеца, а той почнал да се защитава. Моряците се застъпили за своя другар, новозеландците за своя, започнало сбиване. Моряците стреляли във въздуха, но новозеландците не се изплашили от изстрелите.

Моряците били насечени на парчета, преди да успеят да заредят отново пушките си.

Когато Кагура свърши разказа си, Омай подаде на Кук пушката си и каза:

— Ето убиеца! Убий го!

Ала Кук отстрани пушката.

— Този убиец — каза той — е единственият човек в цялата страна, който може да запази овцете ми. Аз му подарявам половината от стадото си.

Омай сви рамене и възмутен излезе от каютата.

МОМЧЕТАТА ОТ НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Кук предаде овцете на Кагура и му обясни как да ги храни. Кагура изпрати на кораба купчина прясна риба.

Ала Кук беше обзет от съмнение. Той не бе уверен, че овцете му ще могат да се разплодят в Нова Зеландия. Струваше му се, че Кагура не разбра добре изгодите от скотовъдството и се радваше на овцете по-скоро като на задморско чудо, отколкото като на източник на богатство.

Когато се разхождаше из острова, Кук се натъкна на нивата, която при предишното си посещение в Нова Зеландия засади с картофи. Картофите се бяха разрасли много. Но се виждаше, че грижлива човешка ръка никога не се беше опитвала да разкопае земята или да оплеви бурените. А картофите се харесваха на новозеландците и те с удоволствие ги ядяха и сурови, и печени.

Едно само го утешаваше — щеше да иде при мирните таитяни, които можеха да отглеждат банани и кокосови орехи, пасяха свинете си по зелените ливади. Виж, те непременно ще разберат ползата от овцете и ще съумеят да ги отгледат. И Кук започна да се готви за заминаване.