Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 45

Но Кук имаше съвсем други планове. „Какво ще постигна — мислеше той, — като застрелям няколко души и им докажа преимуществото на огнестрелното оръжие пред лъковете и копията! Само ще разпаля омразата им към нас. Нима след такава разправа ще мога да ги науча на овцевъдство! Не, те ще си останат завинаги людоеди!“

Кук реши твърдо да раздаде овцете си на новозеландските вождове и затова веднага заяви пред всички свои подчинени, че се отказва от всякакво отмъщение.

На брега на реката срещу корабите той наслага най-примамливите за новозеландците стоки: гердани, червени тъкани, брадви и ножове, и като застана на висок пън, предлагаше със знак на туземците да пристъпят към размяна.

Първите два дни новозеландците не се решаваха да се приближат до мястото повече от половин миля. Ала окуражени от миролюбивия вид на англичаните, малко по малко започнаха да излизат от горите, като мъкнеха на главите си кошници с риба. На двадесет крачки от мястото, където бяха стоките, те се спираха и викаха нещо в хор, като размахваха ръце. После се приближаваха и спокойно разменяха рибата срещу тъкани и брадви.

С помощта на Омай Кук разбра най-после за какво викат новозеландците.

— Ние не сме убивали твоите братя — мъчеха се те да убедят Кук. — Тях ги уби Кагура, кръвожадният Кагура, могъщият Кагура! Убий Кагура и ти ще отмъстиш за братята си.

Кук помоли Омай да разбере от новозеландците кой е този Кагура.

На другия ден Омай му разказа, че Кагура е могъщ, безстрашен, свиреп вожд, който владее цялата тази местност. От него се боят и го ненавиждат.

Те дори тайно нашепнали на Омай, че Кук ще им достави голяма радост, ако убие Кагура. Омай ги попитал защо сами не убият омразния си владетел, ала те със страх му разказали, че ето вече петнадесет години Кагура управлявал цялата страна и никой още не е успял да го убие.

— Убий Кагура — съветваше Омай Кук. — Искаш ли да ти помогна да го намериш.

— Намери го, Омай, непременно го намери — отвръщаше Кук. — Кагура много ми трябва.

Но Кук искаше да види Кагура съвсем не за да го убие. Напротив, Кук искаше да се сприятели с него.

„Ако дам овцете си на тези жалки риболовци — мислеше си той, — тозчас ще им ги откраднат и ще ги заколят. А такъв могъщ вожд като Кагура, като получи овцете, ще съумее да запази собствеността си.“

Една сутрин предадоха на Кук, че страшният Кагура стои на брега и иска да се види с него. Кук тозчас се качи в една лодка и пое към своя неочакван гост.

Кагура беше висок, широкоплещест и мускулест. Цялото му тяло беше покрито с пъстра като пауново перо татуировка — червени, лилави и златисти изображения се извиваха по гърба, по лицето, по корема и по бедрата му. В ръката си държеше дълго копие, на което беше затъкната английска стоманена брадва. Когато видя Кук, Кагура направи няколко крачки към него.