Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 41

Когато хвърлиха котва, Кук слезе на брега и се отправи при холандския губернатор.

Губернаторът му даде документ, украсен с разноцветни печати, в който се казваше, че на английския капитан Джеймс Кук се разрешава да пасе овцете си на пасищата около град Кейптаун.

Кук беше доволен. Той вече отдавна мечтаеше да нахрани стадото си с прясна трева.

А междувременно Кук прекупуваше съестни припаси, разглеждаше стари карти, и без да бърза, се готвеше за по-нататъшното плаване. Моряците получиха двумесечната си заплата и се пръснаха из града. На обяд на офицерите се даваше по бутилка вино повече. Естественикът, доктор Андерсън, почистваше инструментите си за натъкване на чучела и ловеше на палубата африкански пеперуди.

Така измина един месец.

И внезапно в каютата на капитана се втурна лейтенант Кинг.

— Сър, овцете са изчезнали! — извика той.

Разтревоженият Кук тозчас слезе на брега и едва тук научи какво се е случило.

Предишния ден вечерта двамата войници, които пазеха стадото, седели мирно край огъня и пушели лули. Ярките звезди, необикновено високата трева съвсем не ги интересували. През време на своите скитания по белия свят заедно с капитан Кук те бяха свикнали и на по-големи чудесии.

Не, те си приказвали за далечна Англия, където бяха останали техните жени и деца, които виждаха толкова рядко. Край тях, скупчени, спели овцете, с вързани предни крака.

Към полунощ дрямка налегнала войниците. Те вече се готвели да се изтегнат върху тревата, когато внезапно чули далечно чаткане на копита. Огромна светкавица озарила половината небе и на върха на близкия хълм видели четирима конници, които препускали право към огъня. Дълги пушки стърчали иззад раменете им.

„Разбойници“ — помислили си войниците.

По нареждане на холандците англичаните, когато слизаха на брега, бяха длъжни да оставят оръжието си на кораба. А как те, невъоръжени, ще се защитават от четиримата въоръжени конници?

Тропотът на копитата се приближавал.

— Стой! Кой иде? — извикал един от войниците.

Дълга примка на ласо обхванала двамата пастири и ги повалила. Конниците слезли и мълчаливо свързали англичаните един върху друг, като парче сирене върху комат хляб. После развързали краката на овцете, яхнали конете и изчезнали в степта, като подгонили пред себе си цялото стадо.

Едва на разсъмване нещастните войници успяха да се развържат. Те се потътриха към пристанището и донесоха за всичко на началството си.

Кук, разтревожен и възмутен, отново отиде при губернатора, който го посрещна официално и недружелюбно. Той не обичаше англичаните, знаеше, че искат да завладеят холандската колония в Южна Африка.

— Това не е моя работа — каза той. — Обърнете се към началника на полицията.

Началникът на полицията беше второто след губернатора лице в колонията и се готвеше в бъдеще да заеме неговата длъжност. След като изслуша английския капитан, той сухо му обеща съдействието си, но Кук разбра, че няма защо да се надява на помощта на властите.

Той беше отчаян.