Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 39

„Да се връщаме у дома“ — въздишаха моряците, уморени от двегодишното плаване. „У дома“ — скърцаха въжетата, изпокъсани от дългата служба. „У дома“ — шумяха мръсните, закърпени платна.

Кук също се измори и остаря през това пътешествие. След като се посъветва с офицерите, той напусна подир седмица Нова Зеландия и потегли към Англия, като избра пътя покрай нос Хорн. На 30 юли 1775 година „Решение“ пристигна в родината, след като обиколи земята.

ТРЕТО ПЛАВАНЕ. СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ ПРОХОД

КУК СЕ ОТПРАВЯ ОТНОВО КЪМ ТИХИЯ ОКЕАН

След второто пътешествие Кук реши да си почине. Караше вече четиридесет и деветата година и достатъчно се бе наплавал по моретата.

И ето, след като пожертвува почти всичките си пари, получени от Адмиралтейството, за построяването на общежитие за престарели моряци, той се засели в малкото градче Гринуич и се зае с астрономия.

Но не бездействува дълго.

През пролетта на 1776 година граф Сендуич, първият лорд на Адмиралтейството, го извика при себе си.

— Кук — каза той, — вие ще трябва още веднъж да извършите околосветско пътешествие. Адмиралтейството реши да ви изпрати в ново плаване. Вие трябва да се опитате да намерите Северозападния проход откъм Тихия океан.

За съществуване на Северозападен проход тогавашните европейски учени спореха също тъй много, както за съществуването на Южния материк. Защитниците на съществуването на Северозападен проход твърдяха, че това е проток, който минава през Северна Америка и съединява Атлантическия океан и Тихия.

Предполагаемия проток наричаха Северозападен, защото се надяваха да го намерят на северозапад от Европа.

Никой никога не бе виждал този проход и въпреки това вярваха за съществуването му.

Европейските търговци от XVIII век, за да стигнат до Индия, Китай или Япония, трябваше да заобикалят или цяла Африка, или цяла Южна Америка. А това удължаваше много пътя им и оскъпяваше плаването им. Откриването на Северозападен проход би дало възможност на корабите да проникнат по най-краткия път от Европа във всички страни в Далечния изток.

Много кораби вече се бяха опитвали да намерят този проход. Но всички го търсеха откъм Атлантическия океан и не го бяха намерили.

— Трябва да си опитате щастието откъм Тихия океан — каза граф Сендуич на Кук. — Ще ви се наложи да минете покрай цялото западно крайбрежие на Северна Америка. Това е съвършено неизследвана област. Там не е ходил още нито един пътешественик. В Плимътското пристанище вече ви чакат два кораба. Е как, съгласен ли сте?

— Съгласен съм — отговори Кук. — Но имам една молба към Адмиралтейството.

— Каква? — попита граф Сендуич.

— Моля да ми дадете стадо овце.

Граф Сендуич се учуди.

— Стадо овце?

— Да. Петнадесет-двадесет глави.

— Защо са ви овце?

— Искам да ги подаря на таитяните и новозеландците. Тези бедни хора трябва да се научат на скотовъдство. Ако овцете се размножават на островите им, туземците ще забогатеят. Скотовъдството е най-добрият начин за борба с човекоядството. Новозеландците нямат никакви домашни животни освен кучета. Земята им е изключително плодородна, но те не умеят нито да орат, нито да сеят. Постоянен глад е надвиснал над цялата страна. Гладът ги насъсква едни срещу други, гладът ги учи да ядат убитите врагове. Ако можехме да им откараме овце…