Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 42

А тъкмо тогава пристигна „Откритие“, разнебитен от бурята на Атлантическия океан, и Кук беше принуден да отложи за известно време търсенето на откраднатото стадо — той трябваше да се разпореди за ремонта на кораба.

Капитан Кларк, който бе идвал вече по тези места (той служеше като лейтенант на „Безстрашие“ под командата на капитан Фърно), твърдеше, че грабителите се ползуват с покровителството на самия губернатор.

— Вас са ви ограбили тукашните робовладелци — казваше той. — На тях не им стига собственият добитък и затова са решили да се възползуват от вашия. Такива набези тук са нещо обикновено. Да се борим с робовладелците е невъзможно. Цялото началство е на тяхна страна. Има, струва ми се, едно нелошо средство…

— Какво? — попита Кук.

— Да се намерят крадци, които срещу прилично заплащане биха се съгласили да откраднат вашите овце от грабителите.

Това наистина беше единствено правилният път. И дори не стана нужда Кук да търси желаещи да се заловят за такава работа — те сами се намериха.

Ето как се случи това. Същия ден вечерта преди залез слънце Кук нае фиакър и отиде при един холандски търговец, който му достави половин тон морски сухари. Кук се разплати с търговеца, излезе на улицата и вече се канеше да скочи във фиакъра, когато неочаквано видя на портата на съседната къща една стара негърка, която му правеше някакви тайнствени знаци.

Кук тръгна след нея.

Тя го въведе в двора и му протегна едно омазнено късче хартия, на което с оловен молив бяха надраскани някакви криволици.

След дълги усилия Кук успя да прочете:

„Сър! Ние знаем къде са вашите овце. Готови сме на всичко. Няма да ви вземем скъпо. Знаете ли къде е празното място зад казармата? Елате днес в 11 часа вечерта.

Ваши доброжелатели, обидени от съдбата.“

Кук вдигна очи, ала старата жена вече я нямаше.

В уреченото време той се промъкваше в тъмнината по кривите крайни улички. Градът спеше и само в кръчмите, осветени от лоени свещи, шумяха моряците.

Ето най-после и мрачното тухлено здание на казармите. Часовият спеше, облегнат на дългата пушка. Кук заобиколи казармата и излезе на празното място. Тук извозваха сметта от целия град и я изгаряха в специално изкопани ями. Кук се приближи до един от огньовете и се спря.

Не се наложи да чака дълго.

Из храстите на исполински магарешки тръни, озъртайки се, излязоха три мрачни фигури. Кук разбра, че именно те са неговите доброжелатели.

Доброжелателите се оказаха твърде пъстра компания: бял, негър и мулат. Белият носеше окъсани военни панталони, английска кройка, закърпена синя жилетка и широкопола филцова шапка. Кук веднага разбра, че това е избягал английски войник. Мулатът беше жълт като восък и засукваше юначно своите контешки черни мустаци. На него нямаше нищо освен мръсни панталони от грубо платно. Негърът стоеше настрани и въртеше белтъците на очите си. Шест разноцветни боси крака безстрашно тъпчеха горещата прах, осеяна с бодилите на магарешките тръни.

— Ние чухме за нещастието ви, сър. — започна белият, като се обърна към Кук. — Съчувствуваме ви от цялата си душа. Готови сме да ви помогнем — разбира се, ако вие… Ще ви кажа направо, сър, че според мене, истинските джентълмени като вас трябва да говорят открито — наемаме се още тази нощ да ви доставим вашите овце. Но вие трябва да ни възнаградите.