Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 300

„Boussole“ по френски значи „компас“.

— Ами че тази дъска, ако съдим по описанията, е била закована за кърмата на главната фрегата на Лаперуз! — викна Дюмон Дюрвил. — Тя навярно се е откъртила и вълните са я изхвърлили на брега. Те са я пазили за спомен от своя загинал кораб.

Той изпрати кипарисовата дъска на кораба.

На другата сутрин беше решено да огледат камъните, между които бяха загинали корабите на Лаперуз. Спуснаха във водата две лодки. Моъмб пожела да бъде лоцман. По негово указание лодките заобиколиха дългия нос и моряците видяха продължаващ покрай целия залив коралов риф с пролом по средата. Отдалеч изглеждаше, че през този пролом лесно може да влезе голям кораб.

Но когато лодките дойдоха по-близо, Дюмон Дюрвил разбра, че това е само зрителна измама, че в пролома на дълбочина два фута има огромни подводни скали.

— Ей тук загинаха корабите на белите хора — каза Моъмб.

— Разбрах! Разбрах — завика Дюмон Дюрвил. — Лаперуз навярно е искал през този пролом да стигне до брега. Било е нощем, бушувал е ураган и му се е сторило, че това е истински проток. А когато „Компас“ започнал да потъва, „Астролабия“ му се е притекла на помощ и също се е разбила в скалите.

Моряците забелязаха във водата нещо да блести. Между матросите се намериха доброволци, които се съблякоха и се гмурнаха на дъното.

— Оръдия! — викаха те, излизайки от водата.

Оръдията се намираха съвсем на плитко. Успяха да омотаят с въжета едно от тях и да го изкарат с помощта на макари в лодката. Оръдието беше много тежко. Беше обрасло с коралова корица, дебела цял фут. На дулото беше написано: „Boussole“.

Сега, когато всички обстоятелства по гибелта на Лаперуз бяха изяснени, оставаше само да поставят на него и неговите спътници паметник. За тази цел избраха едно хълмче на брега, точно до мястото, където се бяха разбили двата кораба. Построиха паметника от корали. Той има форма на пирамида, сложена върху куб, и стои и до ден днешен. Когато паметникът беше завършен, матросите му отдадоха чест със залп от пушките си, а корабът — със залп от всичките си четиридесет оръдия.

На 17 март капитан Дюмон Дюрвил напусна острова, който туземците наричат Ваникоро, а адмирал д’Антркасто го беше нарекъл Търсене, вместо да го нарече Находка.

СТАРИЯТ ПОЗНАТ

На връщане за Франция Дюмон Дюрвил спря за няколко дни в Лисабон, столицата на Португалия. По някаква работа той трябваше да се види с френския посланик.

— Как се казва нашият посланик в Лисабон? — попита той един местен жител, който често ходеше във френското посолство.

И получи отговор:

Бартоломей Лесепс.

— Единственият спътник на Лаперуз, който е останал жив! — викна Дюмон Дюрвил.

Бартоломей Лесепс беше здрав, весел старец.

Дюмон Дюрвил му разказа как беше намерил мястото, където беше загинал Лаперуз. Посланикът го изслуша внимателно, но без особено любопитство. За пътешествието, което беше извършил на младини, вече почти беше забравил. Сега то му се струваше толкова отколешно.

На излизане от посолството Дюмон Дюрвил си спомни, че на фрегатата на Лаперуз моряците наричали Лесепс Щастливеца, и горчиво се усмихна.