Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 4
Никола Вапцаров
Елена. Какво ще промени Андрей? Какво няма да му харесва? Аз не виждам нищо.
Лилия. Да, може би, може би… После, той възможно е да се е променил. Нали е възможно, майко, да се е променил. Но мене ми се иска да бъде същия. Знаеш ли, свикнала бях да го виждам в неговото изгнание — с разчорлена коса, която се вее от вятъра, с чук и длето в ръка, да вае, да разбива всичко, което не му харесва. Сега дали ще бъде същия — не знам. Дали ще каже това, което другите виждат, но не смеят да кажат? Ако той може, ах, ако той може!… Колко светло, колко хубаво ще стане тука, майко!
Попов. Стана ли?
Елена. Кой?
Лилия. Андрей ли, татко?
Попов
Елена. Защо се сърдиш? Днес като че ли напук всички сте настроени кой знае как.
Попов. Настроени?… Хъм… това не е само настроение, слабо е да се каже така…
Елена. А какво? И защо са, моля ти се, тези трагични физиономии? Нали днес е празник?
Попов. Лили, иди виж дали той е станал. Аз не мога да понасям това състояние. Трябва да се разреши, да се реши!… Всичко в този дом е дяволски разбъркано, а трябва да се поправи. Всичко трябва да има свое място. Всичко… И Андрей също.
Елена. Как, и Андрей?
Попов. Даа, и Андрей! Защото досега ние още не знаем какво място ще му дадем тука.
Лилия излиза боязливо.
Елена. Господи, господи… какво става днес, какво става?…
Попов. Ти преди малко каза, че днес е празник. Вярваш ли сама на това? Не се ли страхуваш? Познаваш ли сегашния Андрей? Покаял ли се е той? После… после, ако се е покаял, няма ли да обвинява? Е-ее при толкова въпроси празник ли е днес?
Елена. А нима не е празник?
Попов. Празник ли е, когато се страхуваш от нещо? Ние сме на изпитание… Както някога — там, в морето, при силна буря…
Елена. Г-н Романов, защо не се качите? Елате, елате, ние идвате навреме и с късмет. Първият гост сте. Елате, има за какво.
Инж. Романов
Елена. Че толкова ли бързате?
Инж. Романов. Пак неприятности… Нали знаете, ние не бързаме, но те бързат.
Попов. Сега, за минута, Романов.
Лилия
Елена. Не иска ли?
Лилия. Да. Казва, че и без нея прекрасно би могло.
Елена. Снощи не можах да забележа добре, той как изглежда, Лили, много ли е измъчен?
Лилия. От пътуването ли?
Елена. Не, от живота му там. Навярно не е било лесно да се живее в чужбина без никаква поддръжка.