Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 12
Никола Вапцаров
Попов. А знаеш ли в какъв критически момент за нас направи твоето „причастие“? Знаеш ли, че ако не беше председателя, ние отново щяхме да пропаднем?
Андрей. Възможно е. Но доколкото разбирах, постъпих честно. А този „председател“ — няма един ден откак съм пристигнал, и постоянно слушам за него.
Попов. Стига, Андрей, ти все още много бързаш. Какво мислиш да правиш тука?
Андрей. Мисля да работя, ако намеря работа.
Елена
Попов. И ти бързаш. Чакай… Аз много бих искал…
Андрей
Андрей. Разбирам. Само че аз искам да работя. Не желая да съм в тежест на никого.
Попов. Андрей, вие сте само двама — ти и Лилия. Ние работихме за вас цял живот и много горчивини понесохме. Ти си страдал достатъчно. Остани тука, работи над твоите скулптури и забрави миналото. Може би това, дето каза за религията, е право. Но аз съм стар, Андрей, и не мога вече да летя толкова високо.
Това са те. Сега нека всичко има нормален вид. Моля те, Андрей, бъди разумен. Председателя и инженер Романов не са лоши хора…
Андрей
Попов
Романов
Председателят. Вие все се шегувате. Впрочем в сл)чая не е съвсем уместно.
Романов. Защо?
Жорж. Разбира се, че не е хубаво да се подигравате с чувствата на един баща.
Попов. Нали аз имам право, г-н Председателю?
Председателят. Разбира се, разбира се.
Жорж. Инженер Романов никога не е имал деца и не разбира.
Елена. Моля ви, господа, защо не седнете?
Попов. Да, аз съвсем забравих.
Романов. А кой ще ни представи?
Попов. Почакай, Романов, ти все искаш всичко да върви като машина.
Андрей. Но аз познавам господин Председателя и син му още от по-рано.
Председателят. Съвършено вярно. Само че вие сте се променили до неузнаваемост… Възмъжали сте.