Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 13

Романов. И тъй, вие се завърнахте-е-е. Все пак — родината… Това е хубаво… да, да, това е хубаво. Къде бяхте досега, ако моя въпрос не ви огорчава?

Андрей (смее се бодро). Защо да ме огорчава? Не съм бил в затвор.

Романов (смее се). Заслужен отговор. В Русия ли бяхте?

Андрей. Не. Бях в Германия.

Елена. Вие почвате като следовател. Не е ли по-добре да вземем по чашка ликьор?

Попов. Непременно, Елена.

Председателят. По случай завръщането на син ви, нали?

Елена. Да, за нас днес е празник. Извинете ме за момент. (Излиза.)

Романов. Тя сигурно много се радва?

Попов. Ние всички се радваме.

Жорж. Знаете ли, и аз се радвам, че вие се завърнахте. Лилия често ми е разказвала за вас.

Андрей. Тъй ли? Защо се радвате?

Жорж. Не зная защо, но, струва ми се, че бихме могли да станем Добри другари. Ние ще се разхождаме с нашата кола и ще говорим за много неща.

Андрей. Кой знае дали ще имам време.

Жорж. Не се безпокойте. В един такъв град винаги има повече време, отколкото ви е нужно.

Романов. Напълно съм съгласен с Жорж. Човек просто не знае къде да дене това дяволско време.

Влиза Елена.

Елена. Ако вие се бяхте оженили, навярно нямаше да бъде така.

Председателят. Да, господин инженер, ако вие се бяхте оженили, ако имахте деца, сигурно времето нямаше да ви достига.

Попов. Сега ти си кораб, който няма определен порт за спиране.

Романов. И така е по-хубаво, нали? Вечно на открито море…

Попов (смее се). Да, романтично…

Жорж. То е, защото у вас няма вече енергия. И не само у господин Романов, а почти във всички стари. Аз никога не мога да остана без цел.

Романов. Да установиш рекорд на автомобилна скорост в България?

Жорж. Макар и само това да е, все пак е цел. После, да подготвя речта…

Романов. Ти още ли не си подготвил тази реч? Досега бих направил два генерални ремонта.

Андрей. Вие говорите за реч. По какъв случай?

Жорж. Нашият град устройва футболен турнир и на утрото по този случай аз ще трябва да произнеса реч. Ах! — ето, вече имам идея! Вие можете да ми помогнете.

Влиза Слугинята и подава на всеки чашка. Оставя подноса и шише с ликьор и излиза.

Андрей. Не зная с какво бих могъл да ви бъда полезен.

Попов. Виждате ли, прав е Жорж, младите започнаха веднага дейност. Ние ставаме бракувани кораби.

Жорж. Ще бъде много хубаво, ако вие декорирате салона за утрото. Татко обеща вече своята подкрепа.

Председателят. Може да се вземе една купа, която те носи името на дружеството. Така би се подигнала неговата морална п обществена стойност.

Жорж. О, идеята е великолепна!

Романов. Но ние се забравихме, господа. Наздраве!

Попов. Наздраве за младите.

Председателят. Наздраве за завърналия се. Момко, тази фабрика е издигната на плещите на вашия баща и инженер Романов. Ние искаме от вас — нашите синове — да я запазите, да удвоите това, което ние направихме. Не е мъчно. Трябва да бъдете малко умни и никак не сантиментални. Останалото е лесно.

Романов. И за ваше здраве, господин Председател — двигателя на фабриката! За здравето на всички. (Смее се.) И за моите бъбреци…

Елена. Пардон, аз съвсем забравих, че не биваше да ви поднасям ликьор.