Читать «Трудно е да бъдеш добър» онлайн - страница 16

— Чувствах се кофти.

— Защо?

— Ами, сигурно, защото имам съпруг и две деца.

— А, затова.

— Да. Затова.

— Няма да си тръгна, преди да си уговорим среща.

Причината да не го изгоня беше, че намирах всичко това за странно вълнуващо. Преди няколко седмици, преди да се запозная със Стивън, не се чувствах жена, способна да накара мъж да се направи на сериозно контузен, за да му отделя няколко скъпоценни мига. Външният ми вид е напълно приемлив и знам, че ако положа малко усилия, все още успявам да изкопча така свидното възхищение от съпруга си, но до този момент никога не съм живяла с илюзията, че знам как да накарам представителите на другия пол да обезумеят от страст но мен. Бях майката на Моли, жената на Дейвид, местният семеен лекар. В продължение на двайсет години бях моногамна. И не е като да съм станала фригидна, защото правя секст — секс с Дейвид, макар елементът на привличане и всичко останало вече просто да го няма. Спим заедно, защото просто сме се уговорили да не спим с никой друг, а не защото не можем да устоим на страстта си.

Сега, когато пред мен е Стивън и ми се моли, усещам как се прокрадва мъничко суета. Суета! Зърнах образа си в огледалото и за секунда, само за миг, разбрах защо някой би положил всичките тези усилия, чак да си превърже ръката, за да му отделя няколко скъпоценни мига. Е, все пак не се правя на адски суетна — не казам, че разбирам защо някой би скочил в пропаст или би гладувал до смърт, или би се затворил вкъщи, за да слуша тъжна музика и да удави мъката си в бутилка уиски. Превръзката едва ли му е отнела повече от двайсетина минути, и то при условие, че не е особено вещ в тези работи. Като прибавим и пътя от Кентиш Таун, значи говорим за максимум четирийсет отнети минути — ниска цена и абсолютно нищожни усилия. Това едва ли би могло да се нарече фатално привличане, нали? Не, имам усет за съотносимост и въпреки че би било безумие от моя страна да предположа, че струвам повече от фалшива превръзка, то внезапно почувствах, че поне толкова струвам, а това е изцяло ново и несъвсем нежелано усещане.

Ако бях необвързана или пък ако това беше просто поредната ми връзка след многото други, то бих казала, че държанието на Стивън е най-малкото банално, плаши ме, или е дразнещо. Но не съм необвързана и парадоксалното последствие от това е, че се съгласих да се видя с него след работа.

— Наистина ли?

Звучеше изненадано, все едно осъзнаваше, че бе прескочил границата и при дадените обстоятелства никоя жена със всичкия си не би се навила да се срещне с него. За момент новопридобитата ми сексуална увереност беше накърнена.

— Наистина. Обади ми се по-късно по мобилния. Но моля те, върви си и ме остави да се занимая с някой, на когото наистина му има нещо.

— Да си махна ли превръзката? Да изглежда все едно си ме излекувала?

— Не се прави на шут. А може и да не куцаш на излизане.

— Прекалено ли е?

— Прекалено е.

— Ясно. Чао.

И с радостна крачка той излезе от стаята.

С хореографска стъпка, секунди по-късно, Бека влезе в кабинета — трябва да се бе разминала със Стивън по пътя.