Читать «Ега ти животът» онлайн - страница 4

Измуфтих една цигара от Марк Годфри и седнах самотно върху въртележката.

— Курва — изсъска братът на Алисън, Дейвид, и аз благодарно му се усмихнах.

И това бе всичко. Къде сбърках? Първа вечер — парк, цигара, натискане. Втора вечер — същото. Трета вечер — същото. Четвъртата вечер — зарязан. Е, да. Може би е трябвало да се усетя овреме. Може би съм си го търсил. След втората еднообразна вечер е трябвало да си дам сметка, че не правим нищо по-различно от предишната и че съм оставил нещата така да загният, че тя да си потърси някои друг, по-отворен. Но пък тя би могла да се опита да ми каже! Да ми отпусне още ден-два да оправя нещата!

Връзката ми с Алисън продължи шест часа (двучасовата дупка между края на часовете в училище и началото на новините по телевизията — докогато всички трябваше да сме се прибрали по домовете си — умножено по три). Едва ли би могло да се каже, че това време ми е било достатъчно, за да свикна с присъствието й до такава степен, та да не знам какво да правя сам, без нея. Всъщност вече дори не си спомням нищо по-конкретно за Алисън. Дали беше с дълга черна коса? Възможно е. Нисичка? Определено по-ниска от мен. С дръпнати, почти ориенталски очи и матова кожа? Може да е изглеждала точно така, но също така е възможно да си спомням и някоя друга. Това всъщност няма никакво значение.

Ако правех списък на гаджетата, заради които съм страдал най-много, а не просто на първите пет по хронологиченред, то без колебание бих поставил Алисън на челното второ място. Ще ми се да можех да кажа, че с течение на времето нещата са се променили; че взаимоотношенията ми с гаджетата са станали по-изтънчени; че те вече са били по-малко жестоки към мен; че съм станал по-дебелокож, с по-изострени реакции, с по-развити инстинкти. Но истината е, че във всичко, което ми се случваше от тогава насетне, винаги имаше по нещичко от онази четвърта вечер с Алисън, а всичките ми следващи любовни истории май бяха като някаква изкривена версия на това мое първо романтично изживяване. Разбира се, впоследствие никога повече не ми се е налагало да изминавам същия дълъг път като онзи до въртележката, нито пък ушите ми са горели от точно такова яростно унижение, както тогава, и никога друг път не е трябвало да броя така съсредоточено празните пакети от презервативи, за да избегна подигравателните погледи и потока от сълзи… Не по същия начин, не точно така, не и толкова унизително. Просто съм се чувствал по същия начин. Понякога.