Читать «Ега ти животът» онлайн - страница 2

Но всъщност какво толкова се беше променило в нас, момчетата? Какво бе станало по-различно от онова, което си имахме и преди? Пискливи мутиращи гласове, но те всъщност не ни вършеха кой знае колко работа — пискливият мутиращ глас те прави някак нелеп и смешен, а не неустоимо привлекателен. А пък появата на полово окосмяване бе съкровена тайна — нещо строго лично, притаено между нас и слиповете ни — и щяха да минат години преди някоя представителка на другия пол лично да се увери, че то наистина е там, където му е мястото. От своя страна момичетата вече имаха съвсем очевидно напъпили гърди, както и съпътстваща този факт по-различна походка, при която скръстените ръце едновременно и прикриваха, и привличаха вниманието към новите им придобивки. А едновременно с това се появиха гримът и парфюмите. И макар че те бяха неизменно евтини и използвани неопитно, понякога дори комично, това беше все пак един доста ужасяващ сигнал, че ние някак изоставаме от развоя на нещата; че всичко става без наше участие, един вид зад гърба ни…

Започнах да излизам с едно от момичетата… не, този израз не е точен, защото аз всъщност изобщо нямах думата при взимането на това решение. Но същевременно не бих могъл да кажа и че тя започна да излиза с мен. Проблемът е, че изразът „излизам с“ предполага някаква съвместност и равенство. Докато в действителност стана така, че една вечер сестрата на Дейвид Ашуърт, Алисън, се отлепи от момичешката групичка, която киснеше на пейките срещу гондолата, където пък беше нашият момчешки сборен пункт, и просто си ме присвои, гушна ме под мишница и ме отведе.

Вече не мога да си спомня как точно го направи. Дори не мисля, че тогава изобщо съм осъзнавал какво става, защото си спомням, че някъде по средата на нашата първа целувка — на моята първа целувка, — се почувствах тотално сащисан, напълно объркан и абсолютно неспособен да си обясня как аз и Алисън Ашуърт така бързо и неочаквано станахме толкова интимни. Дори не бях много сигурен как тъй изведнъж се озовах откъм нейната страна на люлките, далеч от брат й, от Марк Годфри и от останалите момчета; нито пък как стана така, че тя се отдели от нейната групичка приятелки; нито защо вдигна лицето си към моето, не знам и как разбрах, че от мен се очаква да залепя устата си върху нейната. Цялата случка противоречи на каквото и да било рационално обяснение. Но всичко това наистина се случи, а после се повтори и на следващата вечер, както и на по-следващата.