Читать «Ега ти животът» онлайн - страница 5

2. Пени Хардуик (1973)

Пени Хардуик беше добро и мило момиче и днес вече съм изцяло „за“ добрите и мили момичета, макар навремето да не бях чак толкова убеден в тяхната стойност. Тя имаше добра майка и добър баща; мила къща с градина, и мило дърво в нея, и езерце с мили декоративни рибки; имаше и прическа на добро и мило момиче (беше руса и носеше косата си подстригана до под ушите, някак чисто, спретнато и прилично, като на ученичка капитан на момичешкия спортен отбор); имаше добри, засмени очи и мила по-малка сестра, която ми отваряше с учтива усмивка вратата и не се мотаеше в краката ни, когато не искахме да е наоколо. Пени беше добре възпитана — майка ми я обожаваше — и винаги изкарваше добри оценки. Накратко, беше добро и мило момиче, а записите, които слушаше, бяха само на петимата й любими изпълнители — Карли Саймън, Карол Кинг, Джеймс Тейлър, Кат Стивънс и Елтън Джон. Хората я харесваха. Тя всъщност беше толкова мило и добро момиче, че изобщо не ми даваше да сложа ръка върху сутиена й, камо ли пък да бръкна в него, така че скъсах с нея, макар естествено да не й казах защо. Пени плачеше, а аз я мразех, защото сълзите й ме караха да се чувствам лош.

Мога да си представа що за човек е сега Пени Хардуик — добър и мил човек. Знам, че е завършила колеж, при това с висок успех, и че си е намерила работа като радиопродуцент в БиБиСи. Предполагам, че е умна и отговорна, понякога може би малко прекалено сериозна, а също и че е амбициозна, но не и по начин, от който ти се повдига. Още докато ходехме, проявяваше тези черти на личността си и ако се бяхме срещнали на някой по-късен етап от живота ми, вероятно бих намерил тези нейни добродетели за привлекателни. Но навремето изобщо не се интересувах от човешки качества, а само от женски цици, ето защо Пени не беше за мен.

Ще ми се да можех да кажа, че двамата сме водили дълги, интересни разговори и че сме запазили истинско приятелство през всичките ни тийнейджърски години — тя имаше данни да бъде прекрасен приятел — но не съм убеден, че двамата с нея изобщо някога сме разговаряли истински. Ходехме на кино, по купони и дискотеки и се боричкахме. Боричкахме се в нейната стая и в моята стая, във всекидневната на тяхната къща и във всекидневната на нашата къща, в различни стаи и всекидневни по разни купони, а през лятото се боричкахме по тревата — къде ли не. В центъра на всичките ни боричкания беше все един и същ, стар като света въпрос. Понякога така ми писваше да се опитвам да се докопам до гърдите й под сутиена, че се опитвах да я пипна между краката — жест, които сам по себе си бе зареден с иронична самопародия: беше все едно да помолиш някого да ти даде пет кинта назаем, а като ти откаже, да поискаш петдесетачка.