Читать «Американски богове» онлайн - страница 322

— Съжалявам — отвърна Шадоу. — Не знам исландски. — После каза плахо изречението, което в дневната светлина малко след полунощ беше научил от разговорника: — Eg tala bara enski. — И после: — Американски.

Старецът кимна бавно и каза:

— Преди много, много време моите хора се вдигнаха и отидоха в Америка. Отидоха и после се върнаха в Исландия. Твърдят, че там става за хора, но не и за богове. А без своите богове те се чувствали твърде… самотни.

Говореше английски добре, само паузите и ритъмът на изреченията бяха странни. Шадоу го погледна: отблизо човекът изглеждаше по-стар, отколкото Шадоу смяташе за възможно. Кожата му беше прорязана от бръчици и вдлъбнатини, наподобяващи пукнатините по гранит.

Старецът каза:

— Познавам те, момче.

— Така ли?

— Ние с теб сме изминали един и същ път. И аз висях девет дни на дървото, жертвах самия себе си в прослава на самия себе си. Аз съм повелител на асите. Аз съм богът на бесилките.

— Ти си Один — каза Шадоу.

Мъжът кимна замислено, сякаш претегляше името.

— Наричат ме с различни имена, но да, аз съм Один, син на Бор — рече той.

— Видях как умираш — заяви Шадоу. — Бдях над тялото ти. Заради властта ти се опита да унищожиш толкова много. Беше готов да пожертваш толкова много заради себе си. Ето какво направи.

— Не съм правил такова нещо.

— Направи го Уензди. Той беше ти.

— Да, той беше аз. Но аз не съм той. — Мъжът се почеса отстрани на носа. Перото му от чайка се заклати. — Ще се върнеш ли? — попита Повелителят на бесилките. — В Щатите?

— Нямам причина да се връщам — отговори Шадоу и още до като го изричаше, знаеше че е лъжа.

— Там те чакат разни неща — рече старецът. — Но ще чакат, докато се прибереш.

Покрай тях косо прелетя бяла пеперуда. Шадоу не каза нищо. Беше се нагледал на богове и техните хитрости, стигаха му за няколко живота. Реши да вземе автобуса за летището и да си смени билета. Да се качи на самолет за някъде, където не е ходил. И да не се заседява на едно място.

— Ей — каза Шадоу. — Имам нещо за теб. — Ръката му потъна в джоба и извади предмета, който му трябваше. — Дай си ръката — подкани той.

Один го погледна странно и вглъбено. После сви рамене и протегна дясната ръка с дланта надолу. Шадоу се пресегна и я бърна така, че дланта да е нагоре.

Отвори ръце, показа ги — първо едната, после другата, — в тях нямаше нищо. После пусна стъкленото око в твърдата длан на стареца.

— Как го правиш?

— С магия — отвърна Шадоу, без да се усмихва.

Старецът се усмихна, прихна и плесна с ръце. Погледна окото, като го държеше между палеца и показалеца си, и кимна, сякаш знаеше какво точно е това, после го пъхна в кожената кесия, която висеше на колана му.

— Takk koerlega.

— Радвам се — отговори Шадоу.

Изправи се и изтръска тревата от дънките си.

— Още веднъж — каза с царствено движение на главата Повелителят на Асгард, гласът му беше плътен и властен. — Пак. Направи го отново.

— А вие — отговори Шадоу — нямате насита. Добре. Това го научих от един, който вече е мъртъв.

Той посегна към нищото и взе от въздуха златна монета. Беше от обикновените златни монети. Не можеше да възкресява мъртвите и да изцелява болните, въпреки това си беше златна монета.