Читать «Американски богове» онлайн - страница 310

— Откога си тук?

— Достатъчно дълго.

— И ти ли направи езерото?

Хинзелман го погледна изненадано.

— Да — потвърди той. — Аз направих езерото. Когато дойдох тук, го наричаха езеро, но то не беше нищо повече от извор, воденичен яз и поточе. — Той замълча. — Досетих се, че тази страна е същински ад за такива като мен. Тя ни яде. Не исках да бъда изяждан. Закова сключих сделка. Дадох им езеро, дадох им благоденствие…

— А единственото, което им е струвало това, е по едно дете всяка зима.

— Добри деца — каза Хинзелман и бавно поклати старата си глава. — Всички бяха добри деца. Избирах само такива, които харесвах. Освен Чарли Нелиган. Виж, той беше от калпаво семе. Кога ли беше, двайсет и четвърта година? Двайсет и пета? Да. Такава беше сделката.

— Хората в града — каза Шадоу. — Мейбъл. Маргрит. Чад Мълиган. Те знаят ли?

Старецът не каза нищо. Извади ръжена от огъня, първите петнайсетина сантиметра от върха се бяха нажежили до мътно-оранжево. Шадоу знаеше, че дръжката на ръжена се е нагорещила и е невъзможно да я държиш, но това явно не притесняваше Хинзелман, който отново разръчка огъня. Пак го пъхна с върха напред в пламъците и го остави там. После каза:

— Те знаят, че живеят на хубаво място, Докато всички други селища и градове в окръга… какъв ти окръг, в цялата тази част на щата, се сриват и са на път да изчезнат. Хората го знаят.

— И благодарение на теб ли?

— Този град — рече Хинзелман. — Аз бдя над него. Тук не се случва нищо и аз не искам да се случва. Разбираш ли? Никой не идва тук и аз не искам да идва. Точно заради това баща ти те прати тук. Не искаше да се разхождаш по света и да привличаш вниманието. Само това.

— И ти го предаде.

— Не съм го предал. Той си беше мошеник. Но аз винаги си плащам дълговете.

— Не ти вярвам — каза Шадоу.

Хинзелман се обиди. Подръпна с една ръка кичура бяла коса върху слепоочието си.

— Аз си държа на думата.

— Не. Не си държиш. При мен дойде Лора. Каза, че нещо я теглело насам. И как ще обясниш съвпадението, довело в една и съща вечер Сам Блак Кроу и Одри Бъртън? Май вече не вярвам в съвпаденията. Сам Блак Кроу и Одри Бъртън. Две жени, които знаеха кой всъщност съм и че ме издирват. Ако едната не свършеше работа, щеше да го направи другата. А ако и двете те подведяха, кой, Хинзелман, щеше да дойде в Лейксайд? Надзирателят от затвора, решил да полови в края на седмицата риба върху леда? Майката на Лора? — Шадоу усети, че е ядосан. — Искаше да ти се махна от града. Просто не искаше да казваш на Уензди какво точно правиш.

В светлината на огъня Хинзелман приличаше по-скоро на страшилище, отколкото на весело дяволче.

— Градът е хубав — отговори той. Без усмивката приличаше на труп, направен от восък. — Можеше да привлечеш прекалено голямо внимание. Това нямаше да е добре за града.

— Трябваше да ме оставиш на леда — каза Шадоу. — Трябваше да ме оставиш в езерото. Аз отворих багажника на автомобила. Алисън все още е там и е вледенена. Но ледът ще се стопи, тялото й ще изплава на повърхността. И тогава ще се спуснат на дъното и ще огледат какво още има там. И ще намерят цяла купчина деца. Предполагам, че някои от телата са се запазили доста добре.