Читать «Американски богове» онлайн - страница 19

— Значи работиш за нашия човек, а? — попита брадатият. Не беше трезвен, макар че още не беше и пиян.

— Май да — отвърна Шадоу. — А вие какво работите? Брадатият запали цигара.

— Гном. — И се ухили.

Шадоу не се усмихна.

— Виж ти! — рече. — В такъв случай не трябва ли да пиете „Гинес“?

— Стереотипи. Научете се да мислите с повече въображение — посъветва го брадатият. — Ирландия не се свежда само до „Гинес“.

— Не говорите с ирландски акцент.

— Тук съм от ужасно отдавна.

— Значи все пак сте родом от Ирландия?

— Обясних ви вече. Гном съм. Ние, гномите, не сме родом от скапаната Москва.

— Да де, сигурно.

Уензди се върна на масата; носеше с лекота в огромната си като лапа ръка трите питиета.

— За теб, Лудия, „Саудърн Къмфърт“ и кола, за мен „Джак Даниълс“. А това е за теб, Шадоу.

— Какво е?

— Опитай го.

Напитката беше кафеникавозлатиста. Шадоу отпи малка глътка и усети върху езика си странна смесица от кисело и сладко. Долавяше отдолу и алкохола, необичайния вкус. Напомняше му малко ракията, която си правеха сами в затвора в найлонов плик за отпадъци, където слагаха прогнили плодове, хляб, захар и вода, но бе по-сладка и доста по-странна.

— Е, опитах я — оповести Шадоу. — Какво е?

— Медовина — отговори Уензди. — Вино с мед. Питието на героите. Питието на боговете.

Шадоу отпи още веднъж. Реши, че да, вече е доловил освен другото и вкуса на мед.

— Прилича на саламура — заяви той. — Сладко вино от саламура.

— Прилича на пикня на пиян диабетик — съгласи се Уензди. — Ненавиждам я.

— Защо тогава си ми я донесъл? — попита с основание Шадоу.

Уензди го погледна с различните си очи. Шадоу отсъди, че едното е стъклено, но така и не можеше да прецени кое от двете.

— Донесох ти медовина, защото така е по традиция. А сега имаме нужда от възможно най-много традиция. За да скрепим сделката.

— Още не сме сключили сделка.

— Как така да не сме!? Ти вече работиш за мен. Охраняваш ме. Разкарваш ме с колата насам-натам. Изпълняваш дребни поръчки. В краен случай, но само в краен, нараняваш хора, които трябва да бъдат наранени. Ако умра, което е малко вероятно, ми устройваш бдение. В замяна ще се постарая да удовлетворя както подобава нуждите ти.

— Мами те — предупреди Лудия Суийни. — Той е мошеник.

— Точно така, мошеник съм — потвърди Уензди. — Точно затова имам нужда от човек, който да отстоява възможно най-добре интересите ми.

Песента, долитаща от джукбокса, заглъхна и за миг заведението притихна и всички разговори замряха.

— Веднъж ми казаха, че такива моменти, когато най-неочаквано всички млъкват, се случват само в еди-колко си часа и двайсет минути или еди-колко си часа без двайсет минути — отбеляза Шадоу.

Суийни посочи часовника над бара — беше сложен в огромната бездушна паст на една от препарираните алигаторски глави. Беше единайсет и двайсет.

— Ето на! — каза Шадоу. — Проклет да съм, ако знам защо се получава така.