Читать «Американски богове» онлайн - страница 17
Нийл Геймън
Жената се протяга като огромна котка на леглото, после се прозява.
— Да — казва тя. — Боготвориш ме.
От телефона „Нокия“ еква писклив бурен аранжимент на „Ода на радостта“. Жената го взима, натиска един от бутоните и доближава телефона до ухото си.
Коремът й е плосък, срамните устни са малки и стегнати. По челото и над горната й устна проблясва пот.
— Да — казва жената. После добавя: — Не, скъпи, няма го. Отиде си.
Изключва телефона и се свлича върху леглото в тъмночервената стая, после пак се протяга и затваря очи, и заспива.
Глава 2
На гробището я откараха с разкошен дълъг кадилак, на гробището я откараха, и няма да се върне пак.
Стара песен
— Позволих си да поискам да занесат поръчката на твоята маса — обясни господин Уензди, докато си миеше ръцете в мъжката тоалетна на пивница „Крокодилите на Джак“. — Все пак трябва да обсъдим доста неща.
— Не съм на това мнение — отсече Шадоу.
Избърса си ръцете с хартиена салфетка, намачка я на топка и я пусна в кошчето за отпадъци.
— Трябва ти работа — заяви Уензди. — Никой не наема бивши затворници. Вие плашите хората.
— Имам си работа. При това добра.
— Във „Фермата за мускули“ ли?
— Може би — рече Шадоу.
— Не. Нямаш работа. Роби Бъртън е мъртъв. Без него „Фермата за мускули“ също е мъртва.
— Ти си лъжец.
— Естествено. И то добър. Най-добрият на света. Но се опасявам, че за това не те лъжа. — Той бръкна в джоба си, извади сгънат вестник и го връчи на Шадоу. — Седма страница — каза му. — Хайде да се връщаме в заведението. Можеш да го прочетеш на масата.
Шадоу бутна вратата и се върнаха в ресторанта. Въздухът се синееше от дима, „Дикси Къпс“ пееха „Айко, Айко“. Шадоу се подсмихна — беше познал старата детска песничка.
Барманът посочи маса в ъгъла. В единия й край имаше хамбургер и чиния чили, а на мястото отсреща — пържола алангле и порция пържени картофи.
Шадоу седна на масата. Остави вестника.
— Това е първото ми ядене като свободен човек. Първо ще хапна и чак тогава ще я чета тая седма страница.
Изяде хамбургера. Беше по-хубав от затворническите. След две-три хапки реши, че и чилито е хубаво, но не е най-хубавото в щата.
Лора го готвеше страхотно. Подбираше нетлъсто месо, едър шарен боб, нарязани на ситно моркови, бутилка — бутилка и нещо тъмна бира и току-що нарязани люти чушки. Оставяше го да покъкри малко, после добавяше червено вино, лимонов сок и щипка пресен копър, а накрая слагаше на око и от своите подправки за чили. Не веднъж и два пъти Шадоу се бе опитвал да я накара да му покаже как го готви: наблюдаваше я винаги, гледаше я как реже лука и го пуска в зехтина на дъното на тенджерата. Дори си беше записал рецептата с всичките продукти и веднъж з края на седмицата, когато Лора я нямаше, си сготви като нейното чили. Общо взето, се получи — при всички положения ставаше за ядене, но не беше чилито на Лора.
Съобщението на седма страница бе първото описание на смъртта на жена му, което четеше. Лора Мун, за която в статията се казваше, че била на двайсет и седем години, и Роби Бъртън на трийсет и девет години пътували по междущатската магистрала, когато навлезли в платното за насрещно движение, точно пред огромен тир. Камионът ударил колата на Роби и тя отхвърчала отстрани на пътя.
