Читать «Дъщерята на Рапачини» онлайн - страница 15

— Детски приказки — отвърна Джовани като нервно се раздвижи на стола. — Чудя се как ваша милост намира време да чете такива глупости при сериозните си занимания.

— Впрочем — каза професорът, като се огледа неспокойно наоколо — какъв е този странен аромат в жилището ви? Лек и сладък е, но все пак в края на краищата никак не е приятен. Ако трябва дълго да го вдишвам, струва ми се, че ще се разболея. Прилича на аромата на цвете, а не виждам Цветя в стаята ви.

— Няма такива — отвърна Джовани, пребледнял от думите на професора, — а ароматът, за който говорите, съществува само във въображението ви. Миризмите — комбинация от сетивното с духовното, могат да ни заблуждават по този начин. Споменът за даден парфюм, самата мисъл за него, лесно могат да накарат да си го представим наяве.

— Да, но моето въображение не е болно, за да ми погажда често такива номера — каза Балиони — и ако си представя изобщо някаква миризма, то тя ще е на някакво противно лекарство, от което твърде вероятно са просмукани пръстите ми. Както чувам, нашият приятел Рапачини придава на лекарствата си миризми, по-хубави от парфюмите на Арабия. Несъмнено красивата образована синьора Беатриче също дава на пациентите си лекарства, ухайни като момински дъх. Но тежко на този, който ги изпие!

Лицето на Джовани издаваше много противоречиви чувства. Тонът, с който професорът спомена за невинната прелестна дъщеря на Рапачини причини мъка в душата му. И все пак намеците, представящи характера й в различна светлина от тази, в която той я виждаше, мигновено-изостриха хиляди неясни подозрения изпречили се сега пред него като злоради зли духове Но той упорито се опитваше да ги прогони и да отвърне на Балиони с пълно доверие, подобаващо на истински влюбен.

— Синьор професоре — каза той — вие сте били приятел на баща ми. Навярно смятате за свое задължение да се държите приятелски и към неговия син. На драго сърце бих изпитвал към вас само почит и уважение. Но ви умолявам да забележите, синьор, че има едно нещо, за което не трябва да говорим. Вие не познавате синьора Беатриче. Следователно не можете да осъзнаете колко несправедливи неща, бих казал дори хули, отправяте по неин адрес с всяка лекомислено изречена лоша дума.

— Джовани. бедни мой Джовани — отвърна професорът със сдържано самочувствие. — Познавам това нещастно момиче много по-добре, отколкото вие. Ще научите истината за отровителя Рапачини и за отровната му дъщеря — да, толкова отровна, колкото и красива. Слушайте! Защото даже и да вдигнете ръка срещу белите ми коси, няма да ме накарате да замълча. В лицето на прелестната Беатриче посредством голямата, но смъртоносна наука на Рапачини, старата приказка за жената от Индия се е превърнала в действителност.

Джовани застена и закри лице.

— На баща й — продължи Балиони — не му е попречило бащиното чувство, за да пожертвува детето си по този ужасен начин заради болезнената си страст към науката. Защото, трябва да му се признае, той е толкова отдаден на науката че би подложил на експерименти и собствения си сърдечен орган. Каква тогава би могла да бъде вашата съдба? Несъмнено вие сте избран като обект за нов експеримент, който навярно ще приключи със смърт. Ръководен от девиза си, че науката изисква жертви, той няма да се спре пред нищо.