Читать «Дъщерята на Рапачини» онлайн - страница 14

Бе изминало доста време от последната му среща с Балиони. Една сутрин обаче той бе неприятно изненадан от посещението на професора, за когото не се бе и сетил седмици наред и с готовност би го изхвърлил от съзнанието си и за по-дълго. От много време, напълно отдаден на обзелото го вълнение, той не бе в състояние да търпи никакви чужди хора, ако те не проявяваха дълбоко разбиране на сегашното му състояние. А от професор Балеони не можеше и да се очаква подобно разбиране. Няколко минути гостът непринудено бъбри за клюките из града и университета, а след това смени темата.

— Напоследък чета стар класик — каза той — и попаднах на разказ, който странно ме заинтригува. Навярно го помните. В него се разказва за един индийски принц, който изпратил красива жена като подарък на Александър Велики. Тя била прелестна като зората и великолепна като залеза, но това, което особено я отличавало, било тежкото ухание на дъха й — по-тежко от аромата на цяла градина с персийски рози. Александър, както може и да се очаква от млад завоевател, още от пръв поглед се влюбил в прекрасната чуждоземка, ала мъдър доктор, присъствуващ случайно, разкрил ужасна тайна за нея.

— И каква била тя? — попита Джовани като сведе очи, за да отбегне погледа на професора.

— Че тази прелестна жена — продължи Балиони, като наблягаше на думите — била хранена с отрови от мига на раждането си, докато те така проникнали в целия й организъм, че самата жена се превърнала в най-смъртоносната съществуваща отрова. Отровата станала естествената среда за живота й, С тежкото ухание на дъха си жената поразявала въздуха около себе си. Любовта й била отровна, прегръдката й — смъртоносна. Не мислите ли, че разказът е чудесен?