Читать «Иван Вадимович — човек на ниво» онлайн - страница 8

Иван Вадимович с лице към потомството

— Защо затваряш в скоби целия много-член? Хикс квадрат плюс две а-хикс, минус осем а-квадрат… Какво? Казвам ти: делиш най-големия член на делимото на най-големия член на делителя… Да. Първият член на частното умножаваш на делителя и… Чакай… И изваждаш делимото от произведението. Тоест обратното: вадиш произведението от делимото. Какво ти казах? Точно така! От делимото. В дадения случай най-големият член на остатъка не се дели на най-големия член на делителя… Хм… така. Какъв е отговорът? Цяло число ли? Без дроби? Не, тук има нещо объркано. Може и в сборника ти да има грешка. Опитай да разделиш още веднъж, Петка. Аз бих ти го разделил, но нямам нито минута свободно време. Ей сега ще надуят отдолу клаксона, ще дойдат да ме вземат за заседание… Изобщо ти не бива да капризничиш, Петя. Вашето сега не с училище, а курорт. Ти да беше видял нашето, царското училище! Какъв кошмар, какъв ужас!… Вие сега само дето не заплювате учителите си. А в наше време от учителя се бояха! Същински тирани бяха, Петя… Ние им викахме халдейци. Кой ви предава например на вас по математика — сигурно ще е някой смотаняк със закърпена рубашка и сто рубли заплата, дето часове виси по опашките… А ти си представи само нашия: Николай Аристархович Шмигелски — статски съветник, син мундир, златни очила, брадата му напарфюмирана! Ами че той, мръсникът му неден, в неделя ходеше с шпага — ние, момчетата, просто примирахме. Такъв като те извади на дъската да обясняваш бинома на Нютон, се чувствуваш, че си на държавна служба! Или отец Олеандров, по закон божи — ама че мръсен тип беше! Лилавото расо приятно шумоли, брадата му — и неговата парфюмирана, гласът му кадифен… При тоя кучи син аз по катехизис винаги бях пръв… Не, това е една такава книжка, съчинение на митрополит Филарет. Християнската догма и морал в сбита форма, недопускаща двусмислици и тълкувания. Ужасна щуротия — досега го помня наизуст!… Аз, Пеша, въпреки тежките условия на царското училище, във всички класове бях пръв ученик и завърших гимназията със златен медал. Това ми даде културен багаж за революцията и сега — за съзидателен труд. И ти трябва по-здраво да се хванеш за учението. „Буик“ ли? Какъв „Буик“? Защо съм нямал „Буик“ли? Какъв е тоя навик да прескачаш от едно нещо на друго? Че защо ми е на мене „Буик“! Да не би да ми е лоша колата? Витка ли? Че какво, като се е хвалил. Баща му на Витка е член на президиума, на тях им дадоха за президиума четири нови буика… Аз ли защо не съм член на президиума? Ами не съм, защото не съм. Ти, Петка, си още малък да ги знаеш тия работи. Ще му дойде времето — и аз ще стана член на президиума… На буика ли те викал да се возите? Да не си посмял, чуваш ли, забранявам ти. Няма да се натрапваш. Баща му на Витка ще се разсърди, а аз не искам да си разваляме отношенията заради тебе. Ама баща му ли те е викал да се повозиш? От тебе човек нищо не може да разбере! Кой те е викал — Витка или баща му? И не си чопли носа! Аз му приказвам, а той си наврял цялата ръка в носа. Та така ти рече, а: „Елате двамата да ви повозя“? Непременно иди! А друго какво ти каза? За мене не пита ли? Ама хич, хич не попита? Впрочем това е хубаво. А ти какво му каза? Хич пък нищо да не си казал? Да не си ням? Бащата на твой другар разговаря с тебе, а ти да мълчиш като пън. Я си спомни, може да си казал нещо? За кое жилище?… Хем така му рече: „Вашата къща не струва, нашата е много по-хубава.“ Идиот! Кой те е учил да говориш така?! Защо плещещ, каквото ти дойде, и създаваш неправилно впечатление за мен? Анюта, чуваш ли какви ги е приказвал нашият синковец?! Не, засяга те, и още как! Детето става дегенерат, какви ли не ги изтърсва в очите на хората — това трябва да те засяга! По цял ден се трепя, глава не вдигам от работа, сън не ме хваща — кроя как по-добре да ви наредя, и собствените ти деца ти нанасят удар в гърба в собствената ти къща! Искам от тебе да отделиш един час за Петка, да седнеш с него и елементарно да му обясниш какво да говори и какво не, ако обича баща си и държи на семейството. Не, по-добре аз ще му обясня, понякога на теб акълът ти е колкото на Петка. Кога каза, че ще ви вози?… Добре, значи, тогава ще седнем ние с тебе и хубавичко ще си поговорим. Не си малък вече, трябва да помагаш на баща си в някои работи.