Читать «Иван Вадимович — човек на ниво» онлайн - страница 7

Иван Вадимович разпределя

— Не, сега пък аз моля да не ме прекъсвате! Пак повтарям: към всичко трябва да се подхожда с подход. Без подход доникъде няма да стигнете. Значи, така: Кудряшевската фабрика изпраща първите четиридесет сервиза фина керамика, така ли? Добре. Модели на новото производство, така ли? Много добре. Те са фино изработени, така ли? Отлично. Вие искате да ги разпределите? Прекрасно. И сте направили план за разпределението? Мерси. Чухме го тоя план. За никъде не е. Ама за ни-къ-де! Десет сервиза — на „Всанархран“, пет — на „Воскоопхран“, осем — за РСФСР, четири — за Украйна, по три — за Белорусия и Закавказието, по един — за Узбекистан… По два сервиза на всеки ЦК на профсъюзите за премиране на най-добрите столове на ударниците… Що за рутина! Що за скука, що за глупост! Може ли да се замазват по такъв начин въпросите? Кои ударници, кои столове ще премирате с тия сервизи, питам ви аз? Питам!… Самите вие казвате: всеки сервиз се състои от дванадесет чаши, дванадесет чинийки, чайник, каничка за мляко, захарница и ваничка. Къде е тоя стол, дето ще му стигнат дванадесет чаши? Кой е тоя ударник, дето може да покани на масата си дванадесет души? Вие не познавате работническата класа, това ще ви кажа аз. За цяло учреждение вашият сервиз е малък, а за отделния трудещ се — твърде голям. Подобни предмети не се разпределят така. Чудно ми е все пак: три години сте вече под мое ръководство и никак не израствате в работата. Всичко трябва да се прави с оглед на максимална ефективност. Разберете го — да разпределяш, значи да отчиташ. Да разпределяш, значи да отчиташ всички ония моменти, които следва да се отчитат при гореказаното. Тоест при разпределението. Ясно ли е? Да подходим конкретно: какво представлява фината керамика? Това е преди всичко каолин. Така. Кой е председател на „Каолинпродснаб“? Правилно, Петухов. Значи, пишете: на разположение на другаря Петухов, за разпределение по негово лично усмотрение — пет сервиза. Да знае, да чувствува защо ни го дава тоя каолин, за какво ни го дава… Поточно не пет, а осем. По-точно — шест. Записахте ли шест? Колко останаха? Тридесет и четири. Добре. Какво е по-нататък фината керамика? Гориво. Пишете: осем сервиза персонално за ръководителите на организациите за снабдяване с гориво по указания на Пьотр Илич. Сега иде комитетът по регулиране на керамичните суровини. Сложете на комитета четири парчета. На зампредседателя, на двама члена на президиума и на началник-канцеларията, че да не ни разтакат писмата. На председателя ли? Че той не се весва там, той е по съвместителство… Хайде, сложете на „Съюзкомкерамсуров“ всичко пет сервиза. Караме по-нататък… Какво? Браво, Жертунов винаги мисли практически: заделяме два сервиза за „Силикатбанк“. Какво? Каква общественост? А, пресата ли? Правилно. Здрав подход. Отбележете: на редакцията на вестник „За порцеланизация“ — два, не, три сервиза. Един за самата редакция, другият лично на Плешаков, третият — лично на Окачурян… И да се изгравира нещо. „На бойците на самокритиката на глино-порцелановия фронт“ или нещо в тоя дух… На „Червен грънчар“ ли? Няма да умрат без сервиз. Профсъюзно списанийце, голяма работа… Ама хайде, отсипете му там едно парче… Колко останаха? Само петнадесет сервиза?! Че къде се дянаха другите?! Просто се изнизват между пръстите!… На кого, на мен ли? Лично на мене — сервиз?! Вие сте полудели. Откъде накъде на мене? За какъв дявол са ми притрябвали тия чирепи!… Не, дума да не става… И защо само на мен? Анибон Фредринович например е човек с тежко семейство, той се нуждае повече от мен. Изобщо всички членове на управата. Добре, да запишем тогава шест парчета за уппавата. И себе си, Олга Максимовна, стенографирайте и себе си, седма. Вие сте работещ член на нашия колектив, вие с вашата секретарска работа носите твърде големи отговорности, за да ви смятаме за техническо средство… Колко останаха? Осем ли? Да… малко е. А не е ли по-добре, другари, не е ли по-добре, за да избегнем всички тия клюки за самоснабдяването… Не е ли по-добре да пожертвуваме още два? За ядката и профкомитета. Олга Максимовна, запишете — два. Дайте им с еднакви шарки, та да не се изпокарат. Така… А шест сервиза оставете за резерв. Знае ли човек какво може да се случи. Я дойде някоя комисия да ни обследва, я нечий юбилей, я сме поели шефство… Да стоят, не бива да пилеем ценната продукция!…