Читать «Иван Вадимович — човек на ниво» онлайн - страница 10

Иван Вадимович разказва една случка

— Кой, аз ли? Сънували сте. В Камерния театър ли? Аз изобщо не ходя там. Не знам даже къде се намира! Кога било?… В края на март не може да съм имал нито една свободна вечер. Ръководя кръжок, заключителни занятия. А по служебна линия — приключване на годишния отчет. Просто физически не съм могъл да бъда там… На две крачки от мен ли? Или сте се припознали, или просто ме баламосвате. Да, знаем ги тия номера… Пред вас в бюфета? Да съм седял? Миньонче ли? Аз, ако изобщо дойде дотам… съм по високите. Моят глас ли? Сигурно сте били пийнал. Аз да съм казал „изпитайте силите ми“? Вярва ли ви се аз да говоря подобни пошлости?! Хайде, хайде, вървете да баламосвате някой друг. Може би е бил двойник… Хубаво де… ще ви кажа. Но съвършено сериозно ви моля: пълно мълчание. Никому нито гък. Ни-ко-му! За вас е шега, а на мен може да ми излезе през носа… Аз и без това смятах да го споделя с вас… Но ви умолявам: нито гък. Тя ли? За нищо на света няма да се раздрънка. В това отношение тя е много мила жена; дума не излиза от нея. Просто няма да е в неин интерес… Да, на откритото събрание на ядката. Тя вече втора година била работила в плановия отдел — дето е на другата улица. Изтъпани се някакъв глупак — защо за разлика от другите шофьори Ковзюков получавал допълнителна отпуска и хранителни продукти с бележка? Защото, видите ли, ми бил шофьор… Аз мълча и чакам някой да стане и да даде отпор на тази демагогия. Никой не дава отпор, всички говорят на други теми. Канех се вече да стана и да дам фактическа справка, когато взе думата тази… с една дума, Галя. Много спокойно и делово. „Аз, казва, съм безпартийна, но се учудвам защо при обсъждането на такива важни въпроси като продоволственото снабдяване другарите намесват разни шофьори, разни продукти и бележки. Защо си позволяват, казва, глупави нападки срещу наши ръководни другари.“ За обезличаването, за уравниловката говори, не съвсем на място впрочем, но добре говори. Каза, че от когото се искало много, на него трябва и да се даде повече. И че след като на Ковзюков му е гласувано доверието да кара колата на Иван Вадимович, на него трябва… и тъй нататък. След събранието си тръгвам пеша и случайно я настигам. Разприказвахме се — разбира се, нито дума за инцидента — така, изобщо за епохата, в която живеем, колко интересно е да се работи. Изпратих я, но не чак до в къщи, че да ле си помисли кой знае какво. После пак така, още два-три пъти, случайно… Нали знаете, аз в учреждението изобщо не поглеждам никого. Имам си принцип: където си вадиш хляба, не бива… Виждам обаче все пак, че момичето ми се навира… Ами че и аз не съм от камък. Изисках й личното досие… Тия работи аз не ги правя гламешката, че всички да се сетят. Във връзка с грижата за личния състав отметнах в списъка на сътрудниците четиринадесет имена и наредих да ми донесат досиетата им да ги прегледам. Между впрочем и нейното досие. Гледам, по анкетните данни всичко е наред, години работила в детски дом, после в транспорта, при нас е инструктор-плановик… После, веднъж жена ми замина на гости в провинцията и ние се срещнахме. Води се за омъжена, но не живее с мъжа си. Което й е най-хубавото — напълно самостоятелна стая! Вратата излиза в коридора, но до самия вход. Начетена — Цвайг, писмата на Толстая до мъжа й. Коган в оригинал. Абонирана е за Малая съветска енциклопедия. И друго — първокласно бельо, това също играе, да ви кажа, известна роля. Е, и аз не си оставих колата в калта де. Тя ми каза… глупаво е, разбира се… казвам ви го просто за илюстрация… каза ми, че у мен имало много първобитна сила… Само, моля ви, никому нито дума! Пълно мълчание!… А в Камерния театър беше още преди това. Една седмица след събранието… Искаше да идем в Болшой, по аз отказах — вежливо, но твърдо. В Болшой и кучетата ще ме познаят. Още един важен момент: страх ме беше да не ми лепне нещо. Все пак — семеен човек. Даже взех мерки… Оказа се чиста глупост. Не може да има даже никакви опасения. Каза ми, че цели четири месеца преди мене нямала абсолютно никого, и аз охотно й вярвам… Което й е най-приятното — никакви претенции. „Съзнавам, казва, дистанцията между нас и нека, казва, завинаги си остане така.“ Единственото — дето я преместих за секретарка на отдела, в общата стая я заболява глава от многото врява… Е, и Ковзюков й откара два-три пъти някои продукти; обещах да й пратя дърва… Нали и тя трябва да има какво да си сложи в печката… „Нищо не ми трябва от теб, казва, освен това, с което сама не мога да се снабдя…“ Все пак такова отношение е приятно… Само едно ви моля, да не ви скимне да изтървете някоя дума пред Ана Николаевна, че дори на шега! Тя не разбира от шеги и всичко го взема навътре. Крайно примитивно подхожда към всякакви въпроси от подобно естество!