Читать «Убиецът» онлайн - страница 24

— Ние не се различаваме от тях.

— Ченгетата нямат зад гърба си Министерството на външните работи — възразих аз.

Брадли ми отправи загадъчна усмивка. Тези държавни момчета имаха в себе си нещо, което ме караше да поискам да ги цапна с каиш през устата.

— Агентът, който беше убит, носеше известна твърде ценна информация. Ако я е предал преди да умре, сигурността на Съединените щати може да бъде застрашена.

— О, за Бога, чувал съм тази „застрашена“ история милион пъти. Какво, по дяволите, може да носи един човек, способно да ни разруши? Знаете адски добре, че никой не може да си позволи да започне да мята ядрени бомби наоколо и да оживее, за да се изфука с това, така че какво, дявол да го вземе, ни заплашва?

— Не говоря за големите нации, мистър Хамър. Някои страни от Третия свят имат ядрен капацитет, за който никой не иска да говори. Те може да нямат нашите морални задръжки.

— Тогава защо да убиват вашия агент?

— Защото е знаел коя страна смята да пусне първата птичка. Тъкмо е щял да ни предаде тази информация.

— По дяволите — рекох, — аз пък си мислех колко сте алтруистични поради убийството на вашия агент. Нещата започват да разцъфват.

— Мистър Хамър — попита Фъргюсън, — излъгахте ли вашите похитители за Пента?

Свих рамене. Това беше по-добро от думи. Накрая отвърнах:

— Не знам. Бях под влиянието на наркотици.

Те бяха много любезни и ми благодариха. Ледената лейди ме погледна и очите й бяха студени като роклята й. Тя се обърна съвсем мъничко, точно колкото гънката на деколтето й да се отвори достатъчно, за да се види пълнотата на гърдите й, снежнобели до леденосиньо. Не се опитах да скрия одобрението си и й позволих да види края на зъбите ми под усмивката ми.

Пат и аз се спогледахме в опразнената стая и той попита:

— Искаш ли кафе?

— Разбира се. Мислиш ли, че можем да накараме Рей Уилсън да върви с нас?

— Той винаги с удоволствие върви накъдето и да е — Пат дръпна стола си назад. — За какво ти е, впрочем?

— Ти ми напомни, че е бил в разузнаването.

— С цената на четиринайсет години.

— Не оглавяваше ли той операцията, когато Кадафи заплашваше Рейгън с лично нападение?

— Оглавяваше командния пост в Ню Йорк. Всъщност, беше връзката ни с някои международни аналози — той се намръщи и ме погледна озадачено. — Защо?

— Може би ще успее да ми изясни някои неща.

— Прекрасно. Никога не казвай, че Най-чудесният в Ню Йорк няма да направи най-дяволското нещо, за да ощастливи публиката.

— Хайде, човече, плащам си данъците — казах аз.

— Не забравяй и вноската за разрешителното.

— Никога — ухилих му се. — Сега заедно ли ще слезем или един по един?

Пат поклати глава.

— След толкова години този отдел е вдигнал ръце от теб и мен.

— Не и Областната прокуратура обаче.

— А, те ли? — рече Пат. — Те си идват и си отиват с изборите. Само не подценявай Кандейси Еймъри, момко.

Замислено подхвърлих:

— Ледената лейди.

— Да, нея.

— Тя ще вечеря с мен — обявих аз.

— Глупости — изглеждаше стреснат. — Кога?

— Когато я поканя, дете.

Когато отидохме в бистрото, Рей Уилсън вече седеше на една маса с полуизяден сандвич с пастърма и празна чаша от кафе пред него.