Читать «Убиецът» онлайн - страница 22

— О!

— Зарежи онези дребни сметки в Ню Йорк. Ди Сика се оказа изпълнител на нюйоркска банда. Заподозрян е в четири убийства, не е засечен за нито едно от тях и си е спечелил репутацията на доста добър работник.

— Как тогава е станал момче за поръчки?

— Просто. Някой му е строшил черепа при улична кавга и всичко се е разнищило. Бил е в болница седем месеца и е излязъл със силно увредени умствени способности.

— Кой го е подкрепял?

— Никой не го е приел. Спомнял си е твърде малко от миналото, но е можел да се справя с прости неща. Работил е при твоя книжар повече от година. Болницата не е имала избор — трябвало е да го освободи.

— Какво е заключението, Пат?

— Би могъл да си спечели врагове. Някой го е видял и го е проследил.

— В моя кабинет?

— Всеки, който го е мразел достатъчно, за да го нареже на парчета по този начин, не би могъл да разсъждава разумно по въпроса. Би го хванал когато и където му падне и това се е оказал твоят кабинет. Забелязал го е, проследил го е и е влязъл след него. Ако твоят непознат клиент се е показал след това, всичко здравата го е изплашило.

Минута размишлявах над това. Съществуваше „вървецът“, когото бе видяла Мария Ескаланте, но за сега го пазех за себе си.

— Тогава за какъв дявол ме отвлякоха, Пат? На никого не бях нужен. Трябваше им Пента.

Влезе детектив, подаде на Пат дебела папка и излезе. Пат я отвори, намръщи се, след това затвори вратата на кабинета, като се изолира от бъркотията от другата страна.

— Майк, спомняш ли си Рей Уилсън?

— Разбира се. Старият разузнавач?

— Той е разпитвал компютрите във Вашингтон за Пента цели два дни. Обикновено получаваме някакъв отговор за кратко, приемливо време. При Пента всичко е бавене и препращане към други агенции.

— Какво би трябвало да означава това?

— Вероятно нищо — въздъхна Пат. — Рей изглежда смята, че когато се спомене Пента, някъде по линията се издига флагче. Когато става така, отнася се за нещо дяволски сериозно.

Аз се засмях.

— И виждам какво ще ти се стовари на главата, ако разберат, че водим такива чистосърдечни разговори — огледах се. — Това помещение подслушва ли се?

За секунда той се стресна, после се ухили:

— Зачукай си го, драги. Ти си мой човек и аз те ръководя.

— Хубава приказка. Придържай се към нея — погледнах си часовника. Беше почти четири часа. — Кога е следващият брифинг?

— Май че сега — каза Пат. — Хайде да вървим.

Този път Ледената лейди носеше прохладносиня тясна рокля от тъкан, която сякаш я галеше, щом помръдне. Тя знаеше това и всяко движение беше красиво оркестрирано за публиката й. Техният отговор също беше внимателно изчислен — сякаш абсолютно не забелязваха тази вибрираща жена, която беше една от тях. Те ни видяха като влизахме, но само спряха да говорят когато приближихме достатъчно, за да чуваме думите им.

Пат се придвижи към масата.

— Да седнем ли?

Този път ни най-малко не се занимавах със стола. Седнах срещу Джеръм Колман и когато беше готов, той кимна към мъжа до него и каза:

— Това е Франк Кармъди и неговият помощник Филип Смит, и двамата от Федералното бюро за разследване. От дясната ми страна е мистър Бенет Брадли, представител на Министерството на външните работи и специалният му помощник от Централното разузнавателно управление, мистър Луис Фъргюсън.