Читать «Убиецът» онлайн - страница 17

— Много ли я харесват?

— Не мога да разбера, Майк. Вероятно да, но не знам как. Много перковци я ухажват, но май не ги търпи дълго. Още не е омъжена. Има чудесно жилище близо до ООН — вдигна халбата си и изпи бирата без да спре. Оригна се и попита: — Имаш някакви планове за дамата ли?

Направих същото с моята бира, но без да се оригвам.

— Хич — казах аз. — Просто е по-добре да знаеш какво да очакваш.

На мъдрото му старо лице се появи разбиращо изражение. Той се наведе напред и опря брада на ръцете си.

— Нещо не върви ли?

— Нещо намирисва странно.

— Както някога?

Кимнах и очите ми се присвиха.

— Не ми харесва, приятелю. Мислех, че това „някога“ си е отишло завинаги.

— Схванах ли работата?

— Защо не? — рекох.

— Отваряй си очите с прекрасната дама от Областната прокуратура. Въпреки че всъщност бих искал двамата с нея да се оплетете, да стане една истинска ситуация „целуни и убий“.

— Хиляди благодарности.

— Няма защо.

Взех чека му на излизане.

— Можеш да оставиш бакшиша — подхвърлих му аз.

3

Бърк пожела Велда да остане на спокойствие възможно най-дълго време, така че отидох в болницата чак в осем часа. Пихме кафе в приемната и го попитах как е тя.

— Имала е късмет. Вероятно е била на телефона и е преместила цялата си коса на една страна, докато е говорела…

— Има този навик — прекъснах го аз.

— Както и да е, вече е будна и спокойна.

— Каза ли ти нещо?

Той сложи пет лъжички захар в кафето си и го разбърка.

— Падам си по след като — обясни. — Не, нищо не ми е казала с изключение на „Здравей“ и обикновеното „Къде съм?“, но доста добре съзнава какво става.

— Мога ли да говоря с нея?

— Кротко, Майк, кротко и не дълго. Никакво вълнение.

— Колко ще стои тук?

— Най-малко още два дни. Ако беше просто зашеметяващ удар, щеше вече да си е вкъщи, но някой се е опитал да я убие.

Благодарих му и не си довърших кафето. Разбрах защо Бърк слагаше толкова много захар.

Пат се беше обадил и ченгето на вратата погледна личната ми карта и ме пусна вътре. Стаята беше в дълбок мрак, само малка нощна лампа на стената позволяваше да се видят очертанията на леглото и апаратите. Когато вратата се затвори с щракване, взех оставения до мивката стол с права облегалка, отидох до леглото и седнах.

Малко по малко започнах да се съвземам, ръцете ми стискаха перилата на кревата. Устните ми се разтегнаха до край и изпитах желание да ударя нещо или да разкъсам някого на парчета. Той трябваше да ми каже. Не биваше да ме остави хладнокръвно да я видя в това състояние.

Велда. Красивата, прелестна Велда. Онези дълбоки кафяви очи и пълните, сочни устни. Блестящата кестенява коса, която падаше като на паж по раменете й.

Сега лицето й от едната страна представляваше подпухнала черно-синя маска, едното й око беше напълно затворено под кръглата подутина, а другото изглеждаше като безжизнена цепнатина. Косата й беше пръсната над превързания участък и горната й устна бе двойно по-голяма от обикновено.