Читать «Убиецът» онлайн - страница 15

— Те идват, отиват си, никой не остава след обяд. Може би четири човека.

— Помисли си за около десет часа. Видя ли някого тогава?

— Кого искате да съм видяла? Пуснах ръката й.

— Блъскам си главата. Бих искал да знам отговора.

— Един вървец е всичко.

— Какво значи вървец?

— Върви по стълбите. Асансьорът е долу дълго, а той върви. Идва до етаж пет и още върви.

— По кое време?

— Точно преди да прекъсна. Пия кафе в десет. Жестикулирах с ръцете си, като се мъчех да измъкна от нея някаква информация.

— Как изглеждаше?

Последва само неопределено свиване на рамене.

— Помисли!

Тя погледна към тавана за няколко секунди.

— Беше голям мъж. Носеше шапка.

Чаках. Тя поклати глава. Нямаше какво повече да добави.

— Той видя ли те?

— Аз не видях неговото лице, значи и той не видял моето — рязко каза тя.

— Много голям ли беше? — попитах. — Или средно голям?

Тя отново сви рамене.

— Носеше палто. Като за дъжда.

ИЛИ за да го облече след убийството и да скрие всякакви кървави петна.

— Носеше ли нещо? Поредно свиване на рамене.

— Спомена ли за него на другите полицаи?

В очите й отново се мярна проблясък на страх.

— Аз… Те ме направиха изплашена и не можах да мисля да им кажа. Смятате ли, че…

— Забрави това, Мария. Изобщо няма за какво да се страхуваш. Просто бъди добра гражданка на САЩ, окей? — леко й се усмихнах.

— Си, си, много окей — рече тя.

И вече имах „вървец“. Беше голям. Носеше шлифер и шапка. В близките блокове имаше поне хиляда души, отговарящи на това описание, но все пак беше някакво начало.

Имаше още нещо, което пасваше на описанието. Носел е някакъв вид пръчка, но по-вероятно е било професионална палка. Имал е нож, който е бил наточен като бръснарско ножче. Трябвало е да е функционален, достатъчно малък, за да се носи незабелязано, но и достатъчно голям, за да работи ефикасно. Би могъл да е с едно или много остриета. Спрях се на стандартен джобен нож с десетсантиметрово главно острие и възможно друго по-малко на обратния край. Би могъл да има и пистолет, но момчетата, които предпочитат хладното оръжие, изглежда не използват пистолети.

Онзи се е погрижил за въоръжението си.

Личният му профил изглеждаше доста гадно. Не е имал никакви угризения относно убийството на жена. Не е изпитвал отвращение към изтезаването на жертвата. Можел е да убива с абсолютна лекота и очевидно е получавал голямо удоволствие от уродливия акт на убийството. Беше целенасочен убиец и май че е действал като посредствен отмъстител.

Страхът също не беше в природата му. Дошъл е при мен, като е знаел, че доста бързо мога да взема пистолет и да го използвам също така скоро, но е имал своя опит срещу моя и е разчитал на себе си.

Но е бил тъп кучи син, защото е убил не когото трябва. А ако не е толкова тъп, ще научи това и ще се върне, за да направи нов опит с мен.

И този път ще разполагам с малко отмъщение и за себе си.

Някой, който беше много добър, бе влязъл в моята кантора. Беше отключил с шперц и стаята бе щателно претърсена. Чекмеджетата на бюрото бяха оставени отворени и само долните бяха затворени. И двете врати на шкафа зееха, а всички вътрешни чекмеджета бяха извадени и оставени на пода. Не е било тършуване, а бързо претърсване за нещо достатъчно голямо, за да се види лесно.