Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 15

— Майк, този път нямам намерение да се превъзбуждам. Няма да позволя и да ме лишаваш от сън. Аз съм полицейски служител, или най-малкото се предполага, че съм такъв. Точно сега смятам да се отнасям към случая като към нещо сериозно и подозирам, че ти знаеш повече неща, отколкото аз. Задавам ти въпроси, на които трябва да отговориш. Какво става?

Димът влезе в очите ми и аз ги присвих така, че почти престанах да виждам.

— Да предположим, че ти кажа, че Честър Уилър е бил убит.

— Тогава ще попитам как, а след това кой.

— Не знам как и не знам кой.

— Тогава защо, Майк? Защо смяташ, че това е убийство?

— От моя пистолет е било стреляно два пъти, ето защо.

Той удари масата с кокалчетата на пръстите си.

— По дяволите, Майк, престани да си играеш. Приятели сме, но ми е омръзнало да ме будалкаш. На теб постоянно ти мирише на убийство там, където няма и помен от такова, а след това се оказва, че е било именно убийство. Играй честно.

— Не съм ли го правил досега?

— С недомлъвки. Засмях се кисело.

— Два изстрела от оня патлак. Това не е ли достатъчно?

— Не и за мен. Само с това ли разполагаш? Кимнах и дръпнах от цигарата.

Лицето на Пат като че ли започна да се разведрява и той бавно издуха дима от гърдите си. Дори се усмихна леко.

— Предполагах, че е точно така. Доволен съм, че не вдигнах предварително пара.

Изплюх цигарата на масата.

— Сега пък ти ме ядосваш. За какво намекваш?

— За прецедентите, Майк. Говоря за минали самоубийства.

— И какво толкова има в тях?

— Много често ние намираме самоубиеца с куршум в главата. Стаята, в която се е застрелял, просто е превърната в решето от куршумите, ако ми е позволено да се възползвам от това клише. С други думи, те в действителност отклоняват пистолета от целта, но все пак натискат спусъка. Постъпват така, докато им издържат нервите, и тогава или се застрелват, или пък се отказват. Повечето от тях не могат да се оправят с автоматично оръжие и първо пристрелват пистолета, за да са сигурни но какъв начин действа.

— И според теб това превръща случая на Уилър в едно стопроцентово убийство, така ли?

Той се ухили при вида на раздразнението, което очевидно се бе изписало на лицето ми.

— Не съвсем. Когато ти ме изненада със съобщението си за това, че винаги държиш пистолета си зареден догоре, аз бях готов да се взривя и веднага изпратих няколко експерта да проследят маршрута на Уилър през последните дни и те откриха един негов бизнес партньор, с когото той е бил един ден преди смъртта си. Твърдеше, че Уилър е бил необикновено разстроен и е споменавал няколко пъти за самоубийство. По всяка вероятност бизнесът му е бил на най-долното равнище.

— Кой е бил този приятел?

— Производител на пазарски чанти, казва се Емил Пери. Е, добре, ако имаш някакви оплаквания, можеш да ме посетиш когато пожелаеш, но повече не ме плаши, о’кей?

— Разбира се — изсъсках аз. — Все още не си ми казал как ме откри.

— Установих телефонния номер, от който ми се обади, приятелю гражданин. Звънеше ми от бар и предположих, че ще се задържиш там. Отидох и в хотела, за да проверя историята ти. И… е, наистина намерих дупката от куршума в матрака.