Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 17

Момъкът, който излезе от къщата, имаше само едно име — Рейни. Той беше от коравите негодници с досие, дебело като прасе по Нова година, и се занимаваше с всякакъв вид работа, която изискваше силна ръка.

Почаках Рейни да се изниже надолу но улицата и да влезе в колата си. Когато тя се отдалечи с приглушен рев, аз се намъкнах в собствената си бричка и запалих двигателя.

Нямаше нужда да се срещам с мистър Пери. Поне тази нощ. Нямаше къде да иде. Завих обратно в края на улицата и се върнах на главната магистрала, която водеше към Манхатън. Когато малко след полунощ стигнах до Грийнууд Хотел, нощният администратор ми показа с жест регистрационната книга, взе парите предварително и ми връчи ключовете от стаята. С извратеното си чувство за хумор съдбата отново ме настъпваше по опашката. Стаята беше № 402.

Ако на следващия ден в нея се окажеше някой труп, това със сигурност щеше да бъде моят.

Сънувах, че се намирам в окопа с плащ-палатката над главата си, за да ме прикрие от проливния дъжд. Момчето в съседната траншея ме викаше но име, докато очите ми не се отвориха и ръката ми автоматично не посегна към пушката. Нямаше никаква пушка, но гласът беше истински. Идваше от коридора. Дръпнах одеялото встрани, скочих и зашляпах с боси крака към вратата.

Джо се вмъкна вътре и затвори вратата след себе си.

— Дръжки — изръмжа той. — Помислих, че си мъртъв.

— Недей да казваш тази дума. Тази нощ съм сам. Намери ли нещо?

Той захвърли шапката си в креслото и седна на нея.

— Да, намерих. Във всеки случай повечето неща. В хотела не бяха много услужливи, особено след ченгетата, които току-що си бяха отишли. Какво си им направил?

— Сложих им конска муха под опашката. Сега почтеният капитан от отдела за убийства, моят скъп приятел, когото би трябвало да познаваш по-отблизо, мисли, че съм му изиграл номер само за да си направя майтап с него. Дори ме подозира, че съм подхвърлил някои тривиални доказателства.

— Наистина ли си го направил?

— Твърде е възможно. Разбира се, откъде мога да знам кое е доказателство и кое не? В края на краищата, какво значение има всичко това, след като става дума за самоубийство?

Джо кимна вежливо.

— Да — каза той.

Наблюдавах го, докато се ровеше из джобовете си за оръфаните си записки. Измъкна ги с върха на пръстите си.

— Ако те накарам да си платиш за това, което направих, ще трябва да се простиш с два бона. Шест човека не спаха заради теб, трима провалиха срещите си, а един без малко да се разведе с жена си. Тя иска той да ме напусне. И за какво, ако смея да попитам?

— Да наистина, за какво? — повторих аз. Джо продължи:

— Този Уилър, изглежда, е бил доста порядъчен човек. Разпитахме тук и там и успяхме да установим маршрута му през последните дни. Помни обаче, че трябваше да го направим за няколко часа, така че не очаквай от мен отчет за това какво е правил всяка минута.

Регистрирал се е в хотела веднага след пристигането си, тоест преди осем дена. Сутрин обикновено е посещавал фирмите за търговия на едро. Оставял е обичайните си поръчки за стоки, които е трябвало да бъдат доставени в магазина му. Нито едно от тези посещения не може да бъде преценено като необикновено.