Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 118

Болката в главата не ми позволяваше да стана. Опитах се да стигна до Велда и паднах, видях, че Клайд я беше сграбчил за ръката и се бореше отчаяно за пистолета. Започнах да се влача към оръжието в ръката на простреляния пазач.

Велда изкрещя:

— Майк… застреляй го! Майк!

Тя се бе свила на две и се опитваше да задържи пистолета. Клайд й направи подсечка и тя се строполи на пода, жакетът й се разцепи на две. Велда изкрещя отново и пистолетът й се плъзна но пода. Клайд нямаше да има време да стигне до него, защото преди това аз щях да съм се добрал до оръжието на другия, и разбра това. Изпсува мръсно, изхвърча през вратата и я захлопна след себе си. Ключалката прещрака и мебелите от другата страна се върнаха на мястото си, за да блокират изхода. След това се тресна още една врата и Клайд изчезна от апартамента.

Велда положи главата ми в скута си и я залюля нежно.

— Майк, глупачето ми, добре ли си? Майк, кажи ми нещо.

— Добре съм, рожбо. Ще се оправя след минута. — Тя докосна раните на лицето ми и се опита да ги излекува с целувка. Сълзи течаха по страните й. Усмихнах се насила и тя ме прегърна още по-здраво. — Умничката ми тя, ти си ми много умничка, нали? — Напипах тънките презрамки на кобура под остатъците на жакета й. — Ти действаше като истински партньор, Велда. Кой би могъл да си помисли, че едно момиче ще носи кобур под мишницата си?

Тя се засмя и ми помогна да се изправя на крака. Залитнах и посегнах към креслото за опора. Велда опита дръжката на вратата и дръпна с все сила.

— Майк… вратата е заключена. Ние сме в капан.

— По дяволите!

Момъкът на пода се закашля и помръдна. От устата му потече кръв и той се разтресе в последна агония.

— Можеш да издълбаеш една резка на пистолета си, Велда.

Мислех, че ще припадне, но някакъв животински инстинкт изкриви лицето й в злобна гримаса.

— Трябваше да ги убия и двамата. Майк, какво ще правим сега? Не можем да излезем оттук.

— Трябва, Велда. Клайд…

— Той ли беше… той ли е убиецът?

Главата ми се цепеше. Мозъкът ми представляваше смачкана маса от сиво вещество, което протестираше срещу всяка мисъл.

— Той е убиецът. Опитай тази врата още веднъж.

Накрая успях да вдигна пистолета от пода и да се задържа на краката си. Пистолетът тежеше ужасно в ръката ми.

— Майк… онази нощ, в която бе убит Рейни… Клайд имаше някакъв важен разговор. Чух да говорят за това в Бауъри Ин. Той беше там.

Стомахът ми се сви. Кръвта започни да пулсира в ушите ми. Насочих пистолета към ключалката и натиснах спусъка. Това едва не го изби от ръката ми, но ключалката не поддаде. Велда повтори:

— Майк…

— Чух те, по дяволите! Хич не ме е грижа какво си видяла или какво е казал някой друг. Беше Клайд, не можеш ли да го разбереш? Клайд и Антон играеха комбина. Те притежаваха снимките и…

Спрях и се зазяпах във вратата.

— Снимките… Клайд тръгна за тези снимки. Ако ги намери, ще успее да си осигури протекциите, които са му необходими, за да излезе чист от всичко това, можеш да бъдеш абсолютно сигурна.