Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 28

— Третата промяна, която свършва с Мара ли?

— Да.

— И може би с великите помагачи от пустинята?

— Може би.

— За вас помагачът е идеалното обществено същество, нали?

— Помагачът е циментът на обществото. Може да се строи и само с цимент, но къщите, построени така, винаги изглеждат малко груби. Великите помагачи от пустинята не са подтиквани просто от желание. Те имат собствена философия на действието.

— Но все пак имате някаква администрация. На практика преданите на кралицата са чиновници…

— Може и така да се каже. Но понятието администрация ни е твърде чуждо. Почти всеки жител на Вариана от дванайсетгодишна възраст посвещава на всеки десет дни по един за преданост към кралицата. Някои посвещават и по два-три. А някои посвещават почти цялото си време.

— Нация от пет-шест милиона трябва да бъде управлявана.

— Ние не сме нация. Понятието нация също ни е чуждо.

— Мисля, че си играете с думите, Абдан. Имате територия, господарка — по-точно две, — армия, която защитава тази територия дори и врагът да е въображаем…

— Да приемем.

— Да речем, че се оправяте без правителство. Но без администрация! Нека си представим, че… Всъщност каквото и да е! Да вземем един пример: транспортът, пътищата. Имате и транспорт, и пътища. Много пътища, защото градовете ви са пръснати. На практика те представляват гъсто заселени селски райони.

— По-голямата част на градовете е под земята. Благодарение на световодите.

— Да… Търся убедителен пример!

— И не откривате ли? Може би защото администрацията, под маската на обществената необходимост, има за цел да защитава собствеността и различните привилегии? Може би защото не е необходима?

— Да оставим пътищата. Но хората, благата…

— Няма блага!

— Но има хора. Един съвсем прост пример: военната служба.

— Няма военна служба.

— Да, но войната…

— В Сюджазан онзи, който иска да се бие, съобщава това на някой помагач или предан. Ако отговаря на условията, определени от военните закони, помагачът или преданият се заемат с неговия случай.

— Военните закони ли?

— Нашите военни закони. Най-вече психологическите закони.

— Значи армия от доброволци. Това не е ли опасно за демокрацията?

— Нашата армия не е опасна за нашата демокрация.

— Не избрах добър пример. Но гражданското състояние…

— Не ни е нужно гражданско състояние.

— Сватбите…

— Няма сватби.

— Обществената чистота…

— Имаме красиви помагачки и яки предани, които посрещат мръсните хора край слънчевите резервоари и им сапунисват гърбовете.

— Съдебните спорове…

— Имаме тълкуватели на законите.

— А изпълнението на съдебните решения…

— Щом тълкувателите на закона стигнат до единомислие, някой предан на кралицата установява това, записва общото мнение и първият минаващ решител решава въз основа на него…

— А ако мине някой друг решител и вземе противно решение?

— Когато някой друг решител е решил нещо, трябва други четирима да са единодушни, за да анулират неговото решение. Такъв е обичаят.

— Но ако някой се откаже да се подчини на решението?

— Рядко се стига дотам. Това би означавало да се поеме много сериозен психологически и емоционален риск. Този, който отказва да се съобрази с решението на общността, може да е болен, луд или абсолютно сигурен в себе си. Ако е болен, тогава това е работа на помагачите-лекари или на мислителите.