Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 26

— Добре — каза кралицата.

Ханг Ковалдес скришом направи знак на Алтаире, която се наведе към него: „Запознат съм със случая. Можеш да заповядаш промяната…“

— Ще заминеш за Силбоа — каза кралицата.

— Да, моя кралице — отговори Сол.

— Заповядвам да познаеш промяната!

Сол бе затворил очи. Трескаво бучене изпълваше главата му. Невероятно силно чувство на очакване сковаваше съзнанието му и обтягаше нервите му. От време на време го обливаха вълни надежда и той получаваше усещане за свежест. После изведнъж по гръбначния му стълб премина мощна тръпка и го отхвърли малко назад. Само отчасти осъзнаваше какво става с него. Но знаеше, че в съзнанието и тялото му се извършва нещо необикновено. Може би дори нещо свръхестествено. Винаги бе вярвал в кралицата. Вярваше, че тя може с едно изречение да му даде това, което желае. Може също чака и да откаже. Но тя се бе съгласила да го избави, него, най-скромния сред търсачите на неща! Заповядвам да познаеш промяната — в главата на Сол Вали някакво приказно ехо повтори сто хиляди пъти тези думи, обладали непреодолима мощ: Заповядвам да… промяната! ПРОМЯНАТА! ПРОМЯНАТА!

Кралицата добави:

— Всичко е наред, Сол! Процесът се извършва. Ти започваш да се променяш! Всичко най-добро! Сбогом!

ПРОМЯНАТА!ПРОМЯНАТА!

Сол усети нечие безкрайно нежно докосване до ръката си. Белксан… Коя беше Белксан? Невъзможно беше да си спомни. Хлъцна от щастие. Промяната — това беше промяната! В началото започваше така, с главозамайващи дупки в паметта. Благодарение силата на кралицата! Благодаря, Алтаире… Искаше да коленичи пред трона, но усети, че някой го избута — друг просител или пазач от двореца. Бе отворил очи, но зрението му си оставаше странно замъглено. Белксан го повлече. Съзнаваше, че е гол, но това вече не го притесняваше. Чувствуваше се пиян; залиташе след младата жена. Белксан случайно го докосна и той се възбуди страшно силно. Усещането бе вълнуващо, възбуждащо и същевременно почти болезнено. Като че ли цялото му тяло изведнъж бе придобило твърдостта и мощта на члена му. Избухна в смях и хукна след Белксан. Без да забележи, бяха излезли от съдебната зала. Намираха се в нещо като дрешник. Младата жена му подаде дрехите. Той ги пое, повъртя ги в ръцете си, гледаше Белксан и се смееше като луд. Бе твърде възбуден, за да се облече. Хвана втвърдения си член, взе ръката на Белксан, постави дланта й на корема си и продължи да се смее.

— Дете! — възкликна Белксан. Сол я погледна с възхищение.

— Наистина! Отново съм дете. Но се възбуждам като бог. И ще се променя!

— Във Вариана съществува ли тайно правителство? — попита Гам Симла.

— Не разбирам съвсем добре въпроса ви, приятелю — отговори Абдан Юру.

— Вие нямате официално правителство, нямате видимо правителство. Двете кралици, Йемена и Алтаире, брюнетката и блондинката, африканката и скандинавката, са просто символи. Те нямат никаква власт.

— Тук грешите, приятелю. Наистина властта им не е от политическо естество — същността й е магическа, но реална.