Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 27

— Значи това е религиозна власт?

— Ако имаме предвид дълбокия смисъл на думата, която идва от religare, свързвам. Не отричам, че кралиците символизират и в известен смисъл материализират връзките, съществуващи между нас. По този начин те превръщат нашия народ в едно единно цяло, в голямо племе, в огромен клан, в многочленно същество…

— Като обществото в кошера ли?

— Или това в мравуняка? Не, Симла. Ние нямаме нищо общо с общността на насекомите. Просто мислим, че човек не може да се осъществи извън обществото. Нашето общество е създадено така, че да помага на човека да живее, да развива неговите способности, да му позволи да извърви докрай съдбата си. И то в свобода и щастие. Невъзможно ли? Ние мислим, че е възможно. Може би съществуват хиляди други, по-добри от нашия начин, но ние също трябва да сме на прав път, защото народът на Вариана е свободен и щастлив… О, разбира се, можем и без нашите кралици. Но те са удобни и ние така ги обичаме! Когато някоя Йемена или Алтаире се умори от задачата си, избираме заместничка и за нас това е необикновено събитие. Няма нищо общо, кълна ви се, с президентските избори в Гълф Юниън! Помолим ли ги да си отидат, те ще го сторят изискано, ако не и с радост. Но тогава ще трябва да измислим някаква институция, която да ги замества. Кому е нужно?

— Това нас не ни интересува, Юру. Ние искаме само по-добре да ви разберем. Значи вие нямате правителство?

— Не.

— А вие, мъдреците от пустинята, великите помагачи от Юдерна, не представлявате ли своего рода окултно правителство?

— Не.

— Мара не е ли тайната столица на Вариана?

— О, Мара…

— Искате да кажете, че Мара… не съществува?

— Кой знае?

— Всъщност това е без значение. Все пак вие, Абдан Юру, принадлежите към управляващата класа, нали? В Натилондия ме приемате вие, а не някой друг.

— Ще ви обърна внимание, Гам Симла, че вие сам поискахте да ме видите, за което ви благодаря. Освен това аз съм помагач.

— Велик помагач.

— Което означава две неща. Първо, че мога да се посветя напълно на помощта и взаимопомощта. Второ, че съм на разположение за каквато и да е помощ. Но тъй като добре се сработвам с хората, често ми възлагат да посрещам гости.

— Кой ви го възлага?

— Кралицата или нейните предани. Помагачите от Юдерна. Народът.

— Кой взема решения във Вариана?

— Решителите. Много рядко кралицата. Всеки може да решава. Но решителите са на разположение, когато имаме нужда от тях.

— В такъв случай значи решителите са истинските ръководители на Вариана?

— Не, ни най-малко. Не повече, отколкото помагачите, мечтателите или преданите.

— Ето нещо, което не разбираме — специализацията по характери.

— Не съм сигурен, че това е кой знае колко важно. Тя не е самоцел, а може би средство. Някакво странично явление. Някои мислят, че тази специализация ограничава хората в осъществяването на пълния им аз. Но може би трябва да умеем да се ограничаваме? А освен това съществува и промяната. Най-вече третата промяна, която позволява да се преодолее всякаква специализация и ограничаване.