Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 5

Откакто майка й беше заминала с някакъв адаптиран с впечатляващи мускули и глава като ряпа, малката Мани беше на пансион в една ферма от защитената екологична зона. Симон можеше да я посещава за четирийсет и осем часа — срок, който му предоставяше обикновеното разрешително. Беше видял, че дъщеричката му е много щастлива във фермата Доранж, и, естествено, желаеше тя да остане там. Но той бе живял най-често далеч от нея, заради пътническите линии, и сега му се искаше да се възползува от присъствието й. За това му трябваше разрешение за престой, а то трудно се получаваше по законен път, не, по-скоро бе невъзможно. Трябваше да го купи на черно, на цена около хиляда еврофранка за ден. Малко скъпичко за възможностите на един безработен, пък било то и временен. Много добре. Точно затова имаше хора като Фредмастър. Фредмастър, братовчед му Одисей и приятелят им, гос’ин Ду… Тях ги имаше. Тях винаги ги е имало. Благодарение на тях Симон щеше да получи разрешение за шестмесечен престой. Преди да си тръгне, щеше да каже на Фред, че не става за това прекрасно положение. Щеше да каже горе-долу следното.

— Благодаря ти, че си помислил за мен, скъпи Фреди. Обаче смятам, че тая работа няма да стане. Честно. Не съм аз за такова бачкане. Честно, приятелю. Не мисли, че съм способен да любезнича и дърдоря дори на пиджин-купър! Няма да ми е приятно да светя на цяла банда едри. За чиновниците дори не говоря!

Фред щеше да облегне лакти на масата, да отпусне глава и да заприлича на отчаяно, посрамено, отритнато датско куче или санбернар.

— Извини ме, ако съм се изразил зле, приятелю — щеше да каже той. — Не мога да говоря като теб. Познаваш ме. Аз…

Така беше ставало, така ставаше в момента, така щеше да става винаги, докато нишката се прекъсне.

Нишката на времето.

Обаче съществуваше и Мани. Раздялата с родителите можеше да се превърне в истинска катастрофа за това чувствително дете. Ако приемеше предложението (защото щеше да го приеме… ), все пак това щеше да бъде възможност да създаде нещо подобно на домашно огнище за малката. Щеше да се задоми за курвата, как беше, Хуана-Мария-Лиза и… Даа, щеше да отведе дъщеря си да живее в нещо като публичен дом за чукани от висшето общество, сред гуляйджии, пропаднали типове и бивши или настоящи куртизанки. По-добре тя да продължава да се влачи след кравите и прасетата на екозоната и да вдишва още десет години миризмата на тор, която запазва столетниците здрави и читави… Неразрешим проблем. Симон се подсмихваше злъчно, дъвчейки края на лулата си. Ето че попадна в клопката, миличък. За пореден път. За пореден път. Това е животът. Това е времето.

И когато нещата престанат да се случват, той ще загуби фермата Доранж, Мани, Жули и може би живота.