Читать «Памет за Еден» онлайн

Мишел Жори

Памет за Еден

Симон Лаборд се отбиваше от време на време в „Солей-клуб бар“.

От време на време… Хиляди пъти във времето и извън времето. Този отрязък от време, който преживяваше толкова често, обикновено започваше в „Солей-клуб“. Или по-скоро не — никога не започваше и Симон не би могъл да пресметне продължителността му. Той струеше в недрата на стотиците животи, които Симон си спомняше да е живял, които живееше в момента или може би щеше да живее, ако времето…

„Солей-клуб бар“, улица „Сорано“, квартал „Назола“… Симон срещаше там стари приятели, сто пъти изгубвани и отново намирани, и споделяше с тях спомени — вечно повтаряни и вече изгубили силата си от постоянното предъвкване. Обстановката беше екзотична, задушевна и носталгична, с миди по пясъка, три кресливи и пикливи маймуни, завързани за пластмасова палма, загоряла полугола барманка в бамбукова колиба. Разговорите се водеха на трийсет и шест езика с подчертано предпочитание към пиджин-купър — жаргон, употребяван от европейците сноби.

Повечето от клиентите бяха чиновници или бивши чиновници от Арейбиън Купър. Соб-Соб, шефът — барман, беше известен с тюленските си мустаци, телосложението си на горила и физиономията на птицечовка. Адаптиран — доволен от мястото си, от себе си, никога безработен, обичан от жените, щастлив от живота. Постоянно плаваше сред масите — с бедрена препаска и сако от смокинг, в едната ръка с флакон аерозол, а в другата — с наметка. (Паметка памет ултрипамет спомням си не забравям никога минало, настояще, бъдеще, спомням си дори бъдещето…)

— Е, какво ново, приятелю? — питаше Симон адаптирания.

И Соб-Соб-Соби изброяваше сложен списък от имена, дати и места, после продължаваше обиколката си, мислейки за нещо друго или за нищо. Серж Барен изпратил картичка от Пенсакола на 15 май, 20 юни, 6 април, 13 август, 31 март. Или: Серж Барен бил на работа в Панса от 1 юни. Йел Мор обикаляла Сиам със сеячите на тютюн. Била в Монровия, в Магумба. В Сете Кама. В Кабинда, в Луанда. 17 юни, 3 май, 5 юли. Ахмед Франко напуснал националното сдружение. Преминал в частния сектор и бачкал на пътнически кораб за Африка Стар. Шърлийн Позон се адаптирала. Карло, Жозе, Анита, Естебан и т.н.

Един ден Симон научи, че приятелят му Фред Карло Бела, наречен Фредмастър, току-що пристигнал във Франция и искал да го види.

— Симон Лаборд, нали така ти викат, приятелю? — попита адаптираният.

И смях…

Симон знаеше, че Фреди иска да го види. Когато влизате в „Солей-клуб бар“ знаеше, че ще го научи — за кой ли път. Това се беше случвало толкова пъти вече. Знаеше, че Соб-Соб ще го попита за името му. Знаеше какво ще каже. Винаги ставаше така. Но трябваше думите да бъдат произнесени, спомените съживени, движенията извършени, за да се осъществи отново вечната съдба.

Симон знаеше какво ще му предложи Фредмастър. Знаеше, че ще откаже. Че Фреди ще настоява. Че самият той щеше да помоли приятеля си да му помогне да получи виза за престой в опзоната. Фреди щеше да приеме, без да изоставя идеята си… Да излезе от това, господи (Геова!), да излезе!