Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 4
Мишел Жори
— В цялата тази история, скъпи Фреди, забравяш жена ми и дъщеря ми. Аз съм женен, приятелю, и имам хлапе на…
— Жена ти най-долно те е зарязала, ако се вярва на слуховете-на-глупака! — изхили се Фредмастър.
— Окей. Именно за това трябва да се грижа за Мани. Момиченцето е на седем години, не мога…
— Е, какво пък? Дъщеря ти ще дойде с теб. Ще научи пиджин-купъра по-добре, отколкото в училище, нали? Нали знаеш как са хлапетата… Какви проблеми виждаш?
— Даа… И проститутките ще я подрусват на коленете си!
— Точно това ми се случи, когато бях хлапак — не ми се е отразило чак толкова зле, а?
Фреди Карло-Бела избухна в смях и продължи пледоарията си, която Симон чуваше за деветдесет и седми или за сто двайсет и втори път. Трябваше да се имат предвид и предимствата. По отношение на мангизите щеше да е съвсем различно от пътническите линии или каквато и да е друга подобна работа. Да не говорим пък за нивото. Директорът на заведението щеше да говори като равен с едрите риби, независимите, свръхменажерите, политиците и артистите. Е, почти като равен. Това бачкане щеше да е, кажи-речи, първата крачка към статуса на независимост. После там щеше да е и малката Мария-Лиза (всъщност Хуана, или нещо такова) — двайсет и шест или може би двайсет и осем годишна, във всеки случай не повече от трийсет, красива, а пък и хич не бе досадна… От финансова гледна точка всичко беше наред, твърдеше Фреди (и Симон знаеше, че не лъже, че не беше излъгал). Симон и Мария-Лиза щяха да имат договор на полунадничари, гарантиран от вертикалата АДР, тоест от държавата, и нямаше да чакат работите да потръгнат, та да си получат заплатите. Задълженията им щяха да бъдат разпределени. За мъжа — клиентелата и организацията. За момичето — кухнята, обслужването и снабдяването. Фред Карло-Бела, който беше братовчед на Одисей Золан, който пък беше едър дум, независим, свързан с европейската вертикала, „Анен дьо Рец“ и хоризонталата „Купър Интърнашънъл“ и т.н. — той щеше да ги наглежда, така, минавайки, два-три пъти годишно, просто колкото да хвърли едно око и да помоли за някоя услуга при случай. Такова нещо отказва ли се?
Вертикалите, мултинационални държавни консорциуми, обхващаха най-различни икономически дейности. Те използваха
Симон избираше точно този момент, за да изложи исканията си. Той винаги бе избирал този момент. Фреди винаги го слушаше с благосклонно внимание. И винаги с приятелски тон му отговаряше горе-долу едно и също:
— Между купъри е нормално от време на време да си даваме по едно рамо, приятелче! Напуснах бараката преди пет години и ти сега се чупиш, но солидарността „Арейбиън Купър“ е за цял живот, приятелю… Имаш нужда от почивка, имаш нужда да си избистриш някои неща в главата. Няма да досаждам на Одисей Золан за нещо толкова дребно. Още утре ще поговоря с гос’ин Ду. Той често си има работа с областния префект. И когато не е доволен, се отнася към него точно както братовчедът Одисей се държи с някой дребен и твърде лаком политик. Гос’ин Ду заема висок пост във вертикалата…
