Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 12

Нищо не трябваше да се променя. Фермата Доранж беше истински рай.

След три седмици такъв живот, Симон беше напълно изтощен. Но не искаше да го признае, особено пред жените. Защото с нежното си лице, с малко тъжния си поглед, слабото си загоряло тяло, стегнатите мускули и ритуалните белези от приемането му в „Арейбиън Купър“ той се харесваше на момичетата от селото.

Триста еврофранка на ден плюс бачкането! Но работата му се струваше чудесно забавление. И той продължаваше да се стреми към образа на Робинзон с горещата кръв. Сламена колиба в гората, няколко кокосови ореха, които да обелиш, и една жена, която да съблечеш! Самотата на гората и едно сърце у дома — с хубави крака под бялата фуста! Това, което „Арейбиън Купър“ не можеше да му даде и никога нямаше да даде на никого. Наистина опзона 4 беше екозона, а не кокозона, но това бе незначителна подробност.

Беше се потопил в лятото и очакваше с нетърпение зимата. Ще взема пушка и една брадва и… Не обичаше големите горещини и съжаляваше за Южните морета.

Човек е замесен от… клати ми се, да! Никога няма да се измъкнеш.

Искаше му се, като повдигне глава, да види едновременно Алкенар и Полярната звезда. Бе пълен с налудничави желания, които защитените и пазени селяни никога нямаше да изпитат. Именно затова те се страхуваха от него и той от тях. Чувствуваше се уязвим, но как да промени скътаните в сърцето му мечти?

Впрочем това не му пречеше да бъде щастлив.

Бабата също беше щастлива. Беше намерила здрав и усърден работник, който се задоволяваше само с подслон и храна, плащаше триста еврофранка на месец, разказваше истории за морски пътешествия, за да развлича момичетата, возеше цялото семейство с колата и често се бъркаше в джоба, за да участва и в най-малките разходи на дома. Тя започна да се интересува от спестяванията му, с мисъл, голяма като планина, спотаена зад бялото й кокче. „Ти, приятелче, трябва да имаш парички в банката. Но въпросът е колко…“ Тогава Симон, който знаеше, че сън не я хваща заради това, й каза точната цифра, според последната му сметка: триста шейсет и две хиляди шестстотин деветдесет и осем еврофранка. А благодарение на една хитроумна план-програма той печелеше допълнително по сто и петдесет евро на ден.

Почти колкото заплатата на един среден чиновник.

Дойде септември. Тежкият и сладък мирис на сливите привличаше осите край пещите. Жилиха Симон не един път: не умря. Заедно с дъщеря си и Жули той се тъпчеше с полусварени, набъбнали, месести плодове.