Читать «Памет за Еден» онлайн - страница 14

До ствола на някое дърво, под китка изтравничета или жълтурчета, всред папратите, ненадейно, стотици пъти на ден — божествена изненада — блестящата кожица кадифе на черна или кафява шапчица привличаше неизменно погледа му. Сутрин Жули го придружаваше известно време или се срещаха в гората малко след изгрев слънце. Тя бързо се отегчаваше. Двамата сериозно сравняваха находките си. Почти винаги печелеше Симон и беше много горд с това. Не беше по-лош дори от Гонсалес, който минаваше за най-добрия гъбар в околността.

Жули се прибираше, за да приготвя консерви с баба си. Слагаха в буркани най-добрите екземпляри, а другите нарязваха на ивици и ги сушаха в пещта. Баба Гарон трескаво пълнеше огромния стенен шкаф в кухнята; по няколко пъти броеше бурканите и понякога оставаше за дълго неподвижна пред шкафа, съзерцавайки запасите си с напълно автентичен, не, прехласнат вид.

От известно време спеше по-добре. Сякаш страхът, че нещо й липсва, малкият мъчител от безсънните нощи, я навестяваше по-рядко. Въпреки всичко понякога ставаше към два-три часа сутринта, за да хвърли един поглед на провизиите, и преди да се върне в леглото, си сипваше чашка касис с бяло вино.

Есента настъпваше. Мъгли забулваха слънцето. Отвсякъде се оцеждаше влага. Въздухът беше на валма. В края на пасището имаше жълтеникава, застояла вадичка. Огромни манатарки — безформени и кървави, жълтееха край пътищата. В двора на фермата водата се събираше на локви и бликаше изпод краката. Всяка сутрин палеха огъня в голямата почерняла камина, опасана с червена завеса.

В гората, под бодливите храсти, в най-оплетените гъсталаци, се намираха все още широки, меки гъби, последните за сезона. Щяха да никнат все по-рядко, докато настъпят студовете. (Симон вече познаваше тези земи, като че ли беше живял тук сто живота…) Във влажните падини, под трепетликите, гъмжеше от червени манатарки, които малцина събираха. Роговете на изобилието покриваха земята с черната си дантела…

Беше време и за оран. Симон управляваше трактора, докато Гонсалес сееше и брануваше с кобилата.

Бабата съветваше Жули как да подмамва мъже: да си показва малко повече краката, докато се мие, докато се качва в колата и по стълбата на тавана, да си маха от време на време сутиена, докато дои… Хитрости от двайсети век, които изглеждат глупави, но които почти винаги успяват… Мъжът можеше да се привлече в клопката, като се престориш, че ти се е изкълчил глезенът — или в неделя да ти се скъса жартиерът), като помолиш да ти помогне да си събуеш ботушите или да се покатериш на купата сено, та да потърсиш полога на кокошката или пък да цопнеш във водата на точно избраното място (но след като се убедиш, че кандидат-спасителят се намира наблизо). Може да му се приложи също и номерът с овцата, при положение че притежаваш силно и кротко животно. Във фермата имаше такова, много подходящо за подобен случай. Младо момиче се изхитряваше да яхне по мъжки овена, повдигайки малко полите си, като предварително гледаше мъжът да присъства на зрелището. Почти винаги се постигаше желаният ефект.