Читать «Отрицателите» онлайн - страница 9

Мишел Жори

— Тя вашият общинник ли е? А ако аз нямам желание да я видя?

— Но аз съм сигурен — каза началникът на патрула, — че ти желаеш да я видиш!

Заобиколен от охраната, Нел тръгна по павиран път, който се виеше между селскостопански участъци. Фермите бяха миниатюрни; постройките приличаха на къщи за тъжни кукли; навсякъде кипеше шумна човешка и машинна дейност. Прибираха спешно реколтата, защото прогнозите за времето бяха лоши и флотилии тъмни облаци прехвърляха хоризонта.

Оставяйки по пътя кафяви, вонящи следи, малки електрически трактори теглеха веялки, пълни с тор, която щяха да разпръснат над обширните земи на общината.

Замъкът на общинника се намираше встрани от фермите, насред голяма равна поляна, пресечена от река и дълги редици дървета. Той представляваше висока сграда от дърво и метал, с балкон на всеки етаж по цялата фасада и заострен двувръх покрив. Широките френски прозорци с разноцветни рамки заемаха по-голямата част от стените. Слънцето се пръскаше на хиляди пречупени лъчи върху прозорците на покрива.

Патрулът, обградил пленника, се насочи към замъка. Мургава млада жена, яхнала червеникав кон, тръгна да посрещне групата. Пазачите сведоха глави за поздрав и изразиха по недвусмислен начин уважението си към общинника.

Райнди Зарал отговори с покровителствен жест… Поразителна картина на новото селско общество — йерархизирано, назадничаво. За момент Нел съжали за геопрограмирането. Само за момент: знаеше, че не може да съжалява за геопрограмирането.

Още ездачи пристигнаха в галоп и обградиха общинника. Пет високи руси момичета, които много си приличаха. Клонинги от последните опити на геопрограмистите — красиви, силни и глупави. При клонирането почти винаги се стигаше до напълно безмозъчни същества.

Момичетата носеха същата униформа като началника си — зелена куртка, черен брич, кафяви кожени ботуши. Но дългите руси коси се развяваха по раменете им. Само Райнди Зарал стягаше късите си кестеняви коси в тюрбан.

Тя огледа пленника.

— Ти ли си отрицателят самотник?

Нел издържа погледа й, но не отговори. Началникът на патрула кимна с глава.

— Последвайте ме!

Райнди изправи коня си на задните крака, обърна го грубо и се насочи към замъка. Русите клонинги препуснаха след нея. Патрулът и пленникът го последваха на бегом. Пламът на Нел бе набързо разпален с няколко бодвания на електрическа сабя.

Клонингите го очакваха при входа на замъка. Нахвърлиха се отгоре му, като плющяха с камшиците. Повалиха го на земята, завързаха го, запушиха му устата, пребиха го с ритници почти до безсъзнание. От едно известно време подобно отношение не го изненадваше. Все пак хората от общината го плашеха по-малко, отколкото монасите. Повлякоха го навътре. Затвориха го в килия два на два, осветена само от едно прозорче над вентилационната шахта на около двайсет метра височина… В килията имаше кушетка и чешма, от която течеше струйка вода. Пи жадно. Кушетката не му се стори чак толкова неудобна. Легна върху нещо като дюшек, от който излизаха валма мръсна вълна. Помисли си: най-сетне ще мога да си почина! Дълго, дълго… За момент се унесе. Светлината се стопяваше. Зачуди се дали хората от общината не са го забравили. По-вероятно беше да обсъждат участта, която му готвеха. Замисли се за теорията си. Нямаше място да съжалява за геопрограмирането, защото то съществуваше. Само бе променило начина си да управлява планетата…