Читать «Отрицателите» онлайн - страница 7
Мишел Жори
Нел отговори със същия тежък глас, натъртвайки думите:
— Според мен и едното, и другото… и нито едното, нито другото.
— Не поемате кой знае каква отговорност.
— Защо да бързам? Там, където се настаня, ако условията на живот ми харесват, може би ще разкрия моите сведения.
— Жалко. Не можем да ви приемем в манастира „Дьо Фо“. За да живеете в тази общност, минималната височина за мъжете е 1,88 м…
— Кой е създал този странен закон?
— Какво ви засяга това?
— Мислите ли, че такава е волята на геопрограмистите?
— Какво ме засяга волята на геопрограмистите? Считам, че те са ни предали.
Нел се изправи.
— Съжалявам.
Стю Лижу го задържа с рязък жест.
— Почакайте. Интересувам се и от отрицателите. Ако силата, която им приписват, е истинска, те могат да унищожат каквото е останало от цивилизацията. Не вярвам такава да е била волята на геопрограмистите! Не знаем откъде идват. Не знаем какво искат… В „Дьо Фо“ имаме един много голям специалист в борбата с отрицателите, метр Бо Жен. Сигурно в някой от близките дни ще го срещнете. Но самият той не е способен да отговори на тези два основни въпроса… Малко ме интересува дали вие сте отрицател. Не мисля, че някой самотник може да бъде опасен. Но във ваш интерес е да ми отговорите искрено. Кои са отрицателите? Програмирани ли са? Откъде идват? Какво искат?
— Като имам, предвид малкия си ръст — каза Нел, — не виждам какъв интерес бих имал да ви отговоря.
— Колко сте висок?
— Метър и седемдесет.
Стю Лижу въздъхна.
— Жалко. При метър и седемдесет и пет можехме ла си позволим нарушение на закона. Бих могъл лично да поговоря за вас с нашите приятели от завода. За тях ръстът на хората няма никакво значение…
— Ако съм отрицател, няма да ви отговоря. Ако не съм отрицател, няма да зная отговорите. Положението е без изход.
Монархът наведе глава. Когато отново я вдигна, челюстите му бяха стиснати, веждите свъсени, а погледът му много студен.
— Нямаме какво повече да си кажем. Излезте оттук. Най-късно до половин час трябва да напуснете територията на манастира. Не забравяйте, че дойдохте при нас без виза!
— Довиждане, Монарх — каза Нел. — Мисля, че ще предложа услугите си в завода.
Отдалечаваше се от манастирския център, като бързо се плъзгаше на електрическите си всъдеходки. Движеше се покрай много висока стена, на чийто връх бяха посадени смокини. Зрелите плодове падаха в краката му. Наведе се да събере няколко и да напълни джобовете на туниката си… Общината Еджеди трябваше да се намира от другата страна на стената. Но изкачването изглеждаше трудно, дори с помощта на всъдеходките, нагласени за скок. Може би ще се наложи да се подслони в гората. Тогава смокините ще са му от полза.
Приглушен грохот го стресна. Изправи се. Към него се бе устремил огромен дог с наведена глава и сбръчкани бърни. Успя само да извади от колана си единственото оръжие, което притежаваше,
В същия момент четирима монаси, които се бяха скрили зад храсталаците при извора, се хвърлиха към него. Сега вече имаха подходящ повод да го нападнат. Смокините, кучето — две страни на една и съща клопка.
