Читать «Отрицателите» онлайн - страница 8

Селяните го удариха с дръжките на инструментите си. Падна. Изтръгнаха му оръжието, шала, всъдеходките.

— Дявол! Дявол!

Нел се изправи, получи още няколко удара и побягна, накуцвайки. Продължаваше да бяга покрай стената. Гората беше наблизо, обаче забеляза въоръжени с арбалети хора, които го дебнеха в края й успоредно на стената.

Изведнъж усети, че го преследват. Погледна през рамо. Монасите бяха пуснали кучетата си. Пет дога препускаха в една линия, като се разгръщаха, за да го обградят. Пред него се простираше територията на общината, но на какво разстояние? Нямаше никакъв шанс да избяга от кучетата.

Продължи още няколко метра по инерция. Един от договете вече го застигаше. Свърна към гората. Пред зъбите на кучето предпочиташе смъртоносната стрела. После му се стори, че струпаните в засада под дърветата стрелци се целят в краката му.

Сега имаше само едно мъничко ножче, за да се защити от кучетата. Острието беше много добре наточено — може би щеше да успее да убие първия нападател. Но след това…

Дивият вик на отрицанието се завъртя лудо в главата му и пряко волята му избухна на устните. Не, не, не!

Най-близкото куче се хвърли отгоре му, но, изглежда, нарочно го пропусна при първата си атака. Нещо като игра.

Животното откъсна парче от туниката му. Нел падна на колене.

НЕ!

Закри с ръце лицето си, за да предпази очите си. Не,не, не… Въпреки всичко нито за момент не се почувствува загубен. Нещо щеше да се случи и да го спаси. В китката му се впиха кучешки зъби.

Не, не! Отрицанието се превърна в продължителен стон, без да загуби заряда надежда.

Втора челюст се сключи около шията му. Не…

Загуби съзнание. Поне така му се стори. Но почти без никакво прекъсване усети върху лицето му да се излива вода. И веднага последваха ритници в ребрата, не много силни, сякаш нападателят го удряше, за да го свести.

Дойде на себе си. Опита да се изправи. Заобикаляха го мъже и жени в жълтеникави униформи. Беше се проснал на някаква поляна, край гора, която изобщо не приличаше на манастирската… Как е бил пренесен дотук?

Застана на колене и над боровете забеляза високите сгради на манастирския център, на два-три километра…

Не зададе нито един от въпросите, надигащи се в съзнанието му. Пазачите, които го обграждаха, бяха много по-ниски от монасите, но също тъй заплашителни на вид.

— Мисля, че е той! — каза една жена.

Погледна я. Тя отстъпи, устните й трепереха. Набит мъж със странно триъгълно лице и щръкнали рижи коси приближи до Нел и опря в него къса сабя.

— Ти ли си отрицателят самотник?

Беглецът отговори инстинктивно: „Няма отрицатели самотници!“

— На нас не ни пука нито от самотни, нито от други отрицатели! — каза началникът на патрула.

Обаче лицата на охраната красноречиво опровергаваха това твърдение.

— Последвай ни. Райнди Зарал желае да те види!

Острие на сабя го бодна ниско в гърба. Електрически разряд премина по гръбначния му стълб и избухна в мозъка.