Читать «Отрицателите» онлайн - страница 10

Невъзможно беше да заспи. Замисли се върху тъжното си положение. Осъзна, че е затворен в клетка от осем кубически метра, много далеч от светлината, която чезнеше. Изненада се, че вътрешно се обръща към геопрограмистите. Но те сигурно не можеха да го чуят, въпреки невероятните технически средства, с които несъмнено все още разполагаха. И дори да го чуеха, какво щяха да направят?

— Дезертирах — каза си той, — както поискаха от мен, и сега ще трябва да се приспособявам към новия свят. Напускайки „Лунен червей“, допринесох малко за събарянето на старото общество. Налагаше се. А сега имам ли някакъв шанс да се измъкна?

Излегнат на кушетката, той поклати глава, шепнейки: „Не, не, не…“ Унесе се в трескава, неспокойна дрямка. Започна да бълнува.

И докато бълнуваше, извика на помощ отрицателите на Вок Уни. „Унищожителю, аз съм твоят самотен брат, ела да ме спасиш!“ Стана да пие, без да се е събудил съвсем. Сънува, че е отрицател. Истински отрицател.

Но по какъв вълшебен начин бе пренесен от манастира до общината? Притежаваше ли той приписваната на Вок Уни сила да променя действителността.? В просъница това му изглеждаше правдоподобно… Накрая заспа дълбоко.

Сутринта до вратата на килията си намери купичка супа. Посетиха го русите клонинги. Не разбра какво искат от него. Изглеждаха неми. Гледаха го продължително, поклащайки глави. Като че ли не чуваха неговите въпроси. Дали не бяха и глухи?

Достатъчно бе човек да ги погледне, за да си обясни желанието на геопрограмистите да пренасочат коренно човешката цивилизация. Но клонирането беше само един от стотиците примери за полууспех на науката и съвременните технологии. Полууспех, полупровал — и едното, и другото водеха света по опасен път. Те може би показваха, че е достигнато определено ниво, че е преминат даден етап, че е завършена цяла епоха.

Нахрани се. Млада жена в кафява униформа дойде да го прегледа. Попита я дали е лекар. Тя не отговори. Донесоха му нещо за четене — закона на геопрограмирането, който дори не си направи труда да отвори.

Пи. Спа. Сънува.

Цели два дни остана в тази килия.

После го отведоха при общинника Райнди Зарал, облечена както я бе видял първия път — със зелена куртка и черен панталон. Но над униформата си носеше парадно наметало в сребристосиво.

— Значи още сте тук? — каза тя, когато видя затворника. — Отричате ли вашето положение?

Нел стоеше невъзмутим.

— Така или иначе — продължи Райнди Зарал — вие ще се срещнете с метр Бо Жен, специалиста по отрицателите, когото хората от манастира се съгласиха да ни предоставят.

Общинникът беше свикал нещо като съд в просторната зала на приземния етаж в замъка. Бледа светлина, процеждаща се през решетките на прозорците, открояваше старателно изработените дървени фигурки. Като под увеличително стъкло Нел забеляза цял сюжет, посветен на въпроса. По челото му изби пот. Райнди Зарал се настани на един подиум, заобиколена от клонингите и общинския генерален щаб. Нел се сети, че е забравил да пие вода, преди да излезе от килията си. Сега беше много жаден. Устата му бе пресъхнала; гъста слюнка лепнеше по езика му. На устните му напираха думите: не, не, не…