Читать «Отрицателите» онлайн - страница 5

Защото вярваха, че отрицателите са способни да въздействат на действителността.

И консулът попита за трети път Нел: „Отрицател ли сте?“ Нел отговори с въпрос:

— Мислите ли, че съм?

Отман стана предпазлив:

— Не знам дали съществуват отрицатели самотници. Отрицателите са стадни същества. Доколкото знам, винаги ги виждат на банди, като жонгльорите. Казват, че получават силата си от струпването…

Накрая се реши:

— Не, не мисля, че сте отрицател. Все още не. Но можете да станете. Ето защо се интересувам от вас. Ще ми се да ви наблюдавам… Освен това не вярвам, че отрицателите, нито Вок Уни, нито другите, са способни да променят действителността. Приемам ви без много страх. Но ако съм се излъгал в тези две неща — ние сме загубени!

— Какво ще правите?

— А вие?

Сега дойде ред Нел да се колебае. Бившият техник почти пожела да се върне в колектора си. Как да се измъкне от тази абсурдна клопка? Да напусне веднага съзвездието Орион и да избяга надалеч? Но лошата му репутация нямаше ли да го следва вече навсякъде?

Тук той притежаваше нещо като сигурност, а от спомена за живота в „Лунен червей“ му се повдигаше.

Но и нямаше смелостта да се впусне през свободните територии и да се противопостави на Кало Тимужи, Ястреба от Кайро и Вок Уни…

— Оставам — каза той.

Прибра си шала и отиде в агенцията за тютюн, където му издадоха разрешително за трийсет дни, за цялото съзвездие, при условие че получава виза на входа на всяка община.

Шефът на бюрото уточни, че сигурността му не е гарантирана извън селото.

— А в селото?

Човекът повдигна рамене и се усмихна.

— С малко повече късмет…

Въпреки това той реши да обиколи целия Орион, започвайки от „Фо“ — манастира, който беше най-близката община.

В Ласак човек бе свободен, по-свободен, отколкото изобщо някога е бил Нел. Но животът тук му се струваше жалък, посредствен. Почти не виждаше перспективи за бъдещето… Сигурността на жителите зависеше от съседните звездници.

С всъдеходките на рамо пое по пътя за манастира и закрачи спокойно покрай гората. Автоматичен въздушен кораб прелиташе над територията на Орион, разпространявайки през мегафон обичайните лозунги. „Геопрограмистите ви пожелават успех в новата съдба. Бъдете здрави и щастливи. Отрицателите са най-опасните врагове на цивилизацията…“

Неща от този род. Корабът се отдалечи и Нел продължи пътя си. От началото на XXIV век геопрограмирането ръководеше съдбините на планетата. С тази неясна дума се означаваха едновременно единната централизирана държава и определен метод на правителството, който превръщаше целия свят в програмирана и в най-малките подробности хиперсистема… Нел не можеше да повярва в ненадейното изчезване на геопрограмистите и на фантастичната им машинария.

Видя селяни от манастира да се трудят. И мъжете, и жените носеха строги кафяви униформи. Инструментите им бяха съвсем допотопни. Може би отглеждаха онези манастирски растения, чиято рядкост определяше високата им цена и обратното… По-нататък върху Нел се нахвърли едър дог, ала за щастие стопанинът, тромав монах, бързо повика животното. Други огромни кучета, отделени от пътя с висока желязна ограда, лаеха бясно, докато ги наближаваше. Когато минаваше край тях, той зашепна: не, не, не… много тихо, без да поглежда животните. Просто за опит. Кучетата отстъпиха и млъкнаха… Нел предпочете да не се замисля върху това. Отдалечи се бързо.