Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 44

Погледна часовника на стената. Наближаваше единадесет. Той се изправи и плесна с ръце, давайки знак на робините да преустановят изпълнението.

— Докарайте носилката — нареди Мелиадус. — Отивам в Двореца на времето.

Момичетата от квартета се върнаха, вдигнали в нежните си ръце носилката, и той се настани върху възглавниците.

Докато се придвижваха бавно по коридора, Мелиадус все още чуваше тътнежа на огнеметното оръдие и бойните викове на войниците. Трябваше да признае, че победата все още не беше постигната и дори след смъртта на крал Хуон някои от бароните можеха да не приемат Флана за негова наследница. Щяха да изминат поне още няколко месеца, преди да обедини всички враждуващи фракции, ала и това би могло да стане, стига да съумее да насочи омразата им към Камарг и Медния замък.

— Побързайте — извика той на голите робини. — По-бързо! Не бива да закъснявам!

Ако машината на Тарагорм проработеше, той щеше да постигне едновременно две цели — да обедини нацията и да отмъсти на заклетия си враг.

Мелиадус въздъхна доволно. Всичко вървеше като по ноти.

КНИГА ТРЕТА

ПЪРВА ГЛАВА

УДАРИТЕ НА ЧАСОВНИКА

Ето че наближаваше и неизбежният край. Героите на Камарг обмисляха своя нов план в Медния замък, барон Мелиадус се занимаваше със същото в Двореца на времето, а крал Хуон — в тронната зала, и всички тези планове започваха да си въздействат един на друг. И това беше така, защото Руническият жезъл, който се намираше в центъра на драматичните събития, оказваше своето влияние върху участниците. Ето че всемогъщата Тъмна империя беше разделена — разделена заради омразата па Мелиадус към Хоукмун, когото първоначално бе възнамерявал да използва като марионетка, ала дукът на Кьолн се бе обърнал срещу него. Може би именно тогава — в мига, когато Мелиадус бе решил да използва Хоукмун срещу Медния замък — Руническият жезъл бе предприел първия си ход. Паяжината беше изплетена, но някои от нишките бяха толкова силно изпънати, че всеки миг можеха да се скъсат…

Из „Предание за Руническия жезъл“

Повя внезапен хлад. Хоукмун се загърна с дебелото наметало, вдигна глава и огледа събеседниците си. Погледите им бяха вперени в картата. Огънят от камината озаряваше подредените върху масата предмети.

Най-ярко блестеше Червеният амулет, чиято светлина обагряше в кървави оттенъци лицата на присъстващите. Той беше главният източник на сила за Хоукмун, защото даряваше притежателя си с неизчерпаема свръх-човешка енергия. До него бяха поставени пръстените на Миган, които можеха да преместват предмети и живи същества от едно измерение в друго. Това бяха техните „пропуски“ към света и времето, от които идваха. По-нататък бе положен Мечът на зората, прибран в позлатена ножница — вътре се криеше тайнствената армия на Хоукмун. И накрая, загърнат в платно, бе поставен Руническият жезъл — тяхното знаме и последната им надежда.

Граф Медни се покашля, за да привлече вниманието на останалите.

— Нима вярвате, че ще успеем да разгромим една толкова велика империя като гранбретанската, макар и с помощта на всичките тези могъщи предмети?