Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 37

— Аз ще съм регент и консорт. Ще се оженя за Флана и ще й помагам в управлението.

— С други думи, ще бъдете пълноправен крал-император във всичко освен в името — подхвърли някой отзад.

— Вярно е, че ще съсредоточа в себе си цялото управление, но Флана е, която ще олицетворява наследството на кралската кръв. Аз ще съм само Върховен военачалник, а държавните дела ще оставя на нея — защото, както знаете, господа, войната е моят живот и единственото, което ме интересува, е крайната победа.

Последното предизвика всеобщи възгласи на задоволство.

Мелиадус продължи:

— И така, вместо утре при отлив да отплаваме към Амарек, ние ще заобиколим брега, без да бързаме, а след това ще се върнем в устието на Тайм, ще поемем нагоре по течението и ще навлезем право в сърцето на града, преди някой да се е досетил за намеренията ни.

— Но Хуон го охраняват грижливо. Невъзможно е дворецът да бъде превзет с щурм. А и в града постоянно квартируват верни на краля легиони.

— Ние също разполагаме със съюзници. Много от легионите ще подкрепят нас, а не тях. На наша страна е Тарагорм, а той е наследствен главнокомандващ на няколко хиляди войници след смъртта на братовчед си. Орденът на язовците е малоброен, но е в добри отношения с много от останалите войскови части, а и главните сили на противника сега се намират на континента. Моментът е изключително подходящ. На наша страна е и барон Калан — той ще ни подпомогне с нови оръжия и членовете на Ордена на Змията ще ни покажат как да ги използваме. Ако постигнем бърза победа или поне съумеем да наклоним везните в наша полза, нищо чудно и други да се присъединят към нас, защото малцина ще са онези, които ще останат верни на Хуон, след като на трона се възкачи Флана.

— От малък са ме учили на вярност към краля… — почна объркано един от вълчите воини.

— Трябва да си верен преди всичко на духа на Арал Вилсън — защото той олицетворява Гранбретан. Не стои ли тази идея над всичко друго на света?

Капитанът помисли за миг, после кимна.

— Да, прав сте. Може би когато на трона се възцари нов управник от кралско потекло, страната ни ще си възвърне и предишното величие.

— Така ще е, ще видите! — обеща им Мелиадус и в очите му блеснаха свирепи пламъчета.

ШЕСТА ГЛАВА

ЗАВРЪЩАНЕ В МЕДНИЯ ЗАМЪК

В просторната гостна на Медния замък Изелда Хоукмун, дъщерята на граф Медни, не можеше да сдържи сълзите си.

Но това бяха сълзи на радост, защото тя все още не можеше да повярва, че човекът, който се бе изправил пред нея, е нейният любим съпруг. Страхуваше се да го докосне с ръка, за да не се окаже призрачно видение. Хоукмун се засмя, пристъпи напред, сложи ръце на раменете й и нежно попи сълзите й с устни. И Изелда също избухна в смях, а лицето й се озари от радост.

— Ох, Дориан, Дориан! Мислехме, че си убит в Гранбретан!

— Като се има предвид всичко, което преживях — отвърна усмихнато Хоукмун, — Гранбретан беше най-безопасното място по време на нашето пътуване! Така ли е, д’Аверк?

Д’Аверк се закашля и обърса устните си с кърпичка.